The model

Part 5

*Г.Т.Ю.*
- Но за жалост аз го докарах до края. - потънах в спомени от гимназията. Как двамата играхме заедно баскетбол, как споделяхме храна, как  гледахме филми. - Всичко беше повече от перфектно когато бяхме само приятели, но на една игра на шише трябваше да се целунем. Не беше нищо особено. Просто бърза целувка, но след нея сякаш и двамата имахме нужда от още една, и още една. Нуждаехме се. Измисляхме си оправдания да го направим, като това, че има сладолед по устната, или, че иска да опита от храната ми. След това започнахме с повече от целувки, и не спряхме до там. Не бяхме гаджета, но планирахме да избягаме и да се оженим тайно без знанието на родителите ни. Всичко беше перфектно. Аз наследих компанията на баща ми, той започна да работи тук. Тъкмо уредихме всичко за бягството и баща ми влезе. Видя Те седнал в мен, целувайки ме. Просто затвори вратата и не ми говори в продължение на седмица. След това ме извика да поговорим. Това беше нощта на нашето заминаване, но аз въпреки това отложихме малко, с разрешението на Тае. Отидох при баща ми и седнахме. Започнахме да хапваме и пийваме малко. - сълзи направиха опит да избликнат през очите ми, но моментално ги спрях. - Напих се. Но въпреки това се качих зад волана. Видях силует на човек пред портата, но не му обърнах внимание и преминах през него мислейки си, че е сянката на охраната. Продължих пътя си и стигнах до старата ми къща където трябваше да ме чака Техьонг. Видях бележка. - поех си въздух усещайки погледа на Джимин вперен в мен. - На нея пишеше, че той е тръгнал към имението да види какво става, и, ако случайно сме се разминали да му се обадя. Обадих му се. Вдигна непознат за мен глас съобщавайки ми, че той е в болницата. Веднага тръгнах с колата отново не съобразявайки се с това, че съм пиян. Щом разбрах номера на стаята му веднага се качих там. Видях баща ми. Питах го какво е станало. А той просто ми каза, че ще покрие всичко. Попитах го какво има предвид. Той ме погледна учудено и ми подаде телефона си. На него имаше запис от камера. Видях моята кола сгазваща Тае. Не можех да повярвам. Бях започнал да тръшкам и блъскам по операционната в която беше той. Накрая спрях и седнах. Не помня колко часа съм бил отпред, но веднага щом хирурзите излязоха от стаята аз се втурнах към тях. Питах ги какво стана, лекаря само сведе глава и изкара носилка която беше покрита с кърпа. Надигнах чаршафа и под него видях най - запомнилата се картина в съзнанието ми. Трупа му. Най - гадното беше, че беше като жигосан на корема от моята броня. Виждаше се всеки един дребен детайл от логото. Беше ужасно. - спрях защото чух плача на Джимин. - Добре ли си? - обърнах се.
- Въпроса е ти дали си добре. - дойде към мен и силно ме прегърна. Започна да се задавя в собствените си сълзи. Беше ужасно.
- Затова не разказвам историята си с него. Хората във фирмата знаят само, че той е мъртъв, но въпреки това видяха как в продължение на година не можех да се съвзема от преживяното. Промених всичко напомнящо ми за него. Не беше лесно.
- Сигурен съм. - каза все още разплакан. - Знаеш ли? - погледнах го. - Имам проблем да ме сравняват с Техьонг.
- Защо? - той изтри сълзите от очите си.
- Защото знам, че ти няма да ме нараниш.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Знам, че не е от най - дългите глави, но се постарах да е интересна.