The model

Part 4

*Г.Т.ДЖ.*

Тогава прозореца се отвори и от там видях лицето на Юнги. Господи.

- Качвай се бонбонче. - излезе и се подпря на колата си.

- Ъъъъ. Аз ще ви оставям. - каза Хоби и избяга преди да успея да му кажа нещо.

- Какво правиш тук? 

- Дойдох да те видя. - каза и сложи слънчевите си очила.

- Някой да те е карал?

- Не, но какъв ти е проблема. Идвам да те взема със скъпа кола, а ти ми не оплакваш.

- Не мога да повярвам! Не разбра ли, че не съм ти за парите?

- Да, разбрах вече, но въпреки това искам да дойдеш на работа при мен.

- Не става. 

- Защо?

- Заради теб! - не знам от къде ми хрумна това.

- Какво съм ти направил?

- Нищо, просто нямам намерение да ставам роб.

- Никой не те е карал да си ми роб? Това което получаваш е повече от това което аз взимам.

- Сериозно ли смяташ така? Я пак ми припомни какво ти взимаш от мен?

- Взимам само контрола над времето ти и самият теб. - говореше сякаш не му пука.

- Да, а това е толкова малко. - заядох се саркастично и започнах да ходя. Той се качи в колата и започна да кара до мен. Усилих темпото и започнах леко да подтичвам.

- Джимине веднага се качвай в колата ми. - след сериозния тон с който го каза веднага спрях.

- Накарай ме. - погледнах го и се подпрях на отворения прозорец предизвиквайки го.

- Няма да правя нищо без твое позволение. Какво ще кажеш? - това наистина ме накара да се замисля сериозно. Мисля, че ще стигнем до споразумение.

- Само, ако на снимките не се вижда лицето ми.

- Съгласен съм. Скачай. - отвори ми вратата и аз веднага скочих. Предполагам започна да кара към компанията. Той пусна радиото и изведнъж чух любимата ми песен. Започнах да пея, а той просто ме гледаше. Докато песента свърши ние стигнахме. Той спря на паркинга и се качихме нагоре. Отново натисна онова копче за последния етаж. В асансьора се видяхме с момичето от последния път. Погледна ме надменно и се подсмихна.

- Явно все пак си започнал работа тук.

- Кристин недей да се заяждаш, той е на специален договор.

- Мхм. До колкото помня и Техьонг беше на такъв. - кой ли е този Техьонг.

- Затваряй си устата. - процеди през зъби Юнги.

- О, моля ви шефе, та Техьонг беше най - скъпоценното ви.

- Веднага слизай тук. - сериозно кой беше този Техьонг? След това изречение тя веднага излезе мрънкайки си нещо под носа. Стояхме в мълчание докато не се качихме на етажа.

- Кой е този Техьонг? - попитах. Щом чу това име секретарката изтърва ключа за стаята.

- Няма значение. - каза и след като секретарката отключи кабинета, той влезе веднага.

- Кажи ми кой е или няма да приема договора.- сравняваха ме с него и исках да знам кой е.

- Щом така искаш. Техьонг е може би най - милия, приятен и хубав човек който познавам. - беше обърнат към прозореца и не видях лицето му. - Познавах. - поправи се той. Значи е мъртъв ли? Това засили любопитството ми. - Но за жалост аз го докарах до края.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не знам дали някой усети вайба на 365 дни и малко на 50 нюанса. Надявам се да ми се получава. Основния повод поради който пиша това е, че искам да кажа, че ще се пробвам да качвам всеки четвъртък и всяка неделя вечерта. Гледам да влизам във график и ще се опитам, ако закъснея да кача поне до един ден, в краен случай два. Обичам ви и много благодаря за подкрепата която ми давате макар, че не съм качвала сигурно от година.