𝘔𝘺 𝘳𝘢𝘺 𝘰𝘧 𝘴𝘶𝘯𝘴𝘩𝘪𝘯𝘦 [ᴊ.ᴊᴋ. + ᴋ.ᴛʜ.]

«1»

Тъмнина. Студ. Вятър. Дъжд. И момче, стоящо само. На възраст около 14 години. Какво ли правеше там?

-Не! Мамо! Тате! - викаше малкият Чонкук, който бе толкова объркан. Сълзите, излизащи от очите му, се стичаха по червените му от студ бузи. Оглеждаше се за някого, но уви, никой не се мяркаше. А там, в пълния мрак, се показа ярка светлина. Момчето погледна в посока, от която идваше тя.

В този момент се събуди. Потта бе пробила през кожата му. Дишането му бе учестено. А той - съсипан. Повдигна се, заставайки в седнало положение. Огледа се наоколо, но това бе същият спомен. Онзи спомен, който го преследваше вече седем години. Онзи кошмар. Да, точно така. Мъчително и продължително. Чонкук се изправи от така удобното си легло, повдигайки го. Захвана краищата му, така че да не пада. Шмугна се навътре, между матрака и подпорите, изваждайки книгоподобен дневник. Това бе неговият живот върху хартия. Там той скицираше всичко, което преживяваше, но по по - различен начин. Болка. Ярост. Тъга. Любов, но в повърхностния ѝ смисъл. Защо? Това момче отдавна бе забравило значението на  думата "любов". Безразличие и безчувственост преобладаваха като емоции.

Вече с желания предмет в ръка и молив, с който да си помага, той излезе от апартамента си. Погледът му се насочи към небето.

-Колко красиво. Жалко, че тази красота не е за всеки. - промълви той, след което продължи да върви.

Продължи да ходи още няколко минути, като през цялото това време подритваше някакво малко камъче. Отказа се, след като то излезе от полезрението му. Повдигна поглед и забеляза красива картина пред себе си. Седна на земята и отвори дебелия скицник. Започна да шари по него с черния си молив, добавяйки натиск на някои места. След време, когато слънцето започна да се показва, празната бяла страница бе изрисувана до последния детайл. Ръцете на Кук създадоха картина, в която момче на средна възраст, около 14 години, стои седнало на мократа от дъжда земя с клюмнала глава. Тъгата му се усещаше дори през среднодебелия лист. Така и тази творба бе притисната от кориците на дневника, който щеше да си намери място под матрака на Чон.

                                    ***
Вече вкъщи, Чон  върна скицника на мястото си, след което съблече дрехите си, оставяйки ги на земята. Влезе в банята, която бе точно до стаята му. Дори да бе сам, той все пак заключваше вратата. Дали беше от страх, или не, знаеше само той. Настрои водата, оставяйки малките капки бавно да се стичат по тялото му. Предпочиташе да му е студено. Така, някак усещаше дъжда от онази вечер. Онази така тежка за него вечер.
                           ~17:00pm~
 
Отново той. Чонкук. Отново извървяваше така познатия път към метрото, заради работата, на която трябваше да присъства. Работеше в нощен клуб, който бе близо до дома му, макар да трябваше да се придвижва по начин, различен от ходене, до там. Навлезе в основите на метрото и зачака на неговата спирка. След известно време забеляза слижащите хора. Беше време да се качи. Започна да ходи, навлизайки в тълпата. Това може би бе грешка. А може би не? Докато ходеше, из многото очи, едни привлякоха вниманието му. Тези тъмни и дълбоки очи, в които лесно можеш да се загубиш. На кого принадлежаха тези очи? Кой бе този човек?
Преди да разгледа лицето му, въпросният човек сякаш изчезна. Изпари се.

-Но къде изчезна? - питаше се учудено Кук. Въпреки че не значеше кой е той, друга мисъл се въртеше в съзнанието му. Със сигурност щеше да запомни тези очи. Тези така красиви кафяви очи.

~Бележка~

Привет! Това е новата ми книга. В помощ за нейното написване участва idfc_for_me

Надявам се  да Ви хареса! ~

_yourshine4ever_