𝘔𝘺 𝘳𝘢𝘺 𝘰𝘧 𝘴𝘶𝘯𝘴𝘩𝘪𝘯𝘦 [ᴊ.ᴊᴋ. + ᴋ.ᴛʜ.]

«2»

Със сигурност щеше да запомни тези очи.

А на кого принадлежаха? Бяло, нежно като коприна лице, ограждаше тези очи. Под тях устни, розови и меки като пух. Чии бяха тези така привлекателни черти? На  Ким Техьонг. Двадесет и тригодишното момче с трогателна история.
Ким или по - точно господин Ким, тъкмо се бе запътил към дома си за заслужена почивка. Работеше като  учител в детска градина. Като цяло бе доста търсен. Обичаше работата си и ѝ се отдаваше изцяло.

                                       ***
Вече вкъщи, Техьонг, седнал на дивана в хола си, гледаше поредната драма.

-Не, бе! Как можеш да бъдеш толкова груб с нея!? Та, тя те обича толкова много! Идиот! - изкряска той, хвърляйки част от пуканките си по екрана.

Яростта му, макар и доста сериозна, се оказа  напразна, поради факта, че края на епизода дойде. Малка, фалшива усмивка се намести на лицето на Ким, който стискаше здраво възглавниците около него в опит да се успокои.

Лениво се изправи от удобния диван, запътвайки се към кухнята. Вече там, взе една чаша, като я напълни с вода, след което бавно изпи съдържанието ѝ. През това време, погледът му се насочи към средно големия прозорец. Загледа се в небето, което изглеждаше привлекателно. Реши, че иска да излезе и да се полюбува на тази така красива гледка.

Приведе се в нормален вид, след което излезе от апартамента си.

Гледаше звездите с такъв интерес, сякаш за пръв път. Игнорираше всичко около него. Интересуваше се само от прекрасните небесни тела. И както гледаше в небето, споменът за нечии очи изби в ума му. Но чии бяха? Преди да си ги представи, те вече бяха намерили пътя за бягство. Тиха въздишка излезе из устните на Ким. Продължи да ходи с ръце в джобовете, гледащ нагоре.

                                       ***
Междувременно, положението при Кук съвсем не беше розово. Гневът, напиращ във вените му, караше кръвта му да кипи. Да, барът, в който работеше, се оказа доста изнервящо място. Това бе причината за моментното състояние на Чон. Гледайки надолу и пушейки поредната си цигара, момчето отново подритваше някакво камъче. Докато гледаше надолу, нещо сякаш повдигна главата му нагоре, карайки го да насочи погледа си към звездите. Загледа се в тях, мислейки си отново за тези тайнствено красиви очи.

                                        ***
Два чифта очи, блуждаещи в различни посоки. Едни нагоре към звездите, други надолу в земята.

Техьонг, който се любуваше на прекрасния небосвод, сведе глава, заглеждайки се в краката си.

В този момент, тези очи, тези две тела, тези две души  - опряха се едни в други.

Тогава погледите им се срещнаха. Образува се прав лъч - лъч между тези очи. Тези тайнствено красиви очи.

Привет, привет!
Ето ме пак.  Ще се опитвам да пиша по -  често, но не обещавам, че ще има  нова глава всеки ден. :3

_yourshine4ever_