𝘔𝘺 𝘳𝘢𝘺 𝘰𝘧 𝘴𝘶𝘯𝘴𝘩𝘪𝘯𝘦 [ᴊ.ᴊᴋ. + ᴋ.ᴛʜ.]

«3»

Сцената между двете момчета бе повече от красива. Гледаха се така, сякаш бяха само те. Сякаш нищо друго не съществуваше за тях. Дори мълчанието да изпълваше така прекрасната обстановка, те говореха с очите си. За Кук тези очи бяха така познати. Бе ли ги виждал преди? Какво имаше в тях?

Дълго време продължи този очен контакт между тях. Чон пръв го развали. А Ким от своя страна учтиво поднесе жест, с който се извини на чернокоското. 

Така се разминаха. Продължиха пътя си, все едно нищо не се бе случило. Мислите им се свързаха в едно. Мислеха за едно и също нещо. Познаваха ли се?

Чон се прибра в така празната си къща, като не забрави да заключи. Придвижи се до стаята си, след което се хвърли на мекото легло. Загледа се в белия таван, който в повечето случаи даваше отговори на въпросите му. Уви, този път не се получи. Чернокоското остана без отговор. В задънена улица.

От друга страна, Ким добре се справяше с изследователските си "умения".

-Не може така! Трябва да разбера кой е той. Защо ме гледаше толкова дълго? Защо аз го гледах изобщо? Защо не подминах? Аааа! -
Извика силно след последния си въпрос момчето, което се бе хванало за главата от нерви. Не понасяше да бъде в безизходно положение. Фактът, че може да познава другия, сякаш го изяждаше.

Чонкук се отказа. Нямаше смисъл. След време може би щяха да се срещнат отново. Рано или късно той отново щеше да зърне тези очи, които бяха запечатани в съзнанието му.

~1 year later~

Този мрак. Този дъжд. Тази самота, тъга и сълзи, смесващи се със силните капки от небето. Съкрошеното момче, не можещо да спре риданията си. Всичко се повтаряше. Отново и отново. А онази светлина - тя също. Отново стоеше. В основата ѝ се виждаше фигура. Неясна, както всичко случващо се. Тъмнокосото момче се приближи с бавни, изтощени крачки към нея, протягайки ръка. Тогава нещо докосна рамото му, викайки името му.

-Кук! Ей, Чонкук! - това накара 22 - годишното момче да се събуди.

-К-Каво има? - попита той объркано.

-Ставай вече, мързел такъв! Колко време трябва да те чакам да станеш!? И за какво, мамка му, протегна тая ръка? - врещеше срещу него приятелят му, който бе влязал в дома на Кук, за да се погрижи за събуждането му.