𝘔𝘺 𝘳𝘢𝘺 𝘰𝘧 𝘴𝘶𝘯𝘴𝘩𝘪𝘯𝘦 [ᴊ.ᴊᴋ. + ᴋ.ᴛʜ.]

«4»

Вече в колата и ходейки към компанията, двамата приятели говореха.

-Какво става с новата работничка, НаХий? Не съм минавал да погледна практиката ѝ. - попита Чон.

-Справя се прекрасно. Сякаш е родена да бъде танцьорка. - добави Мин.

-Надвам се да се отнасяш към нея както към всички останали. Знаеш, че не обичам да има разделение. Все пак, скоро тя би могла да стане твоя колежка. - засмя се по - малкото момче.

-Така е. - отвърна на смеха му Юнги.

***

Междувременно, един млад характер спеше в удобното си легло. Слънчевите лъчи нахлуха в стаята му, събуждайки го. Русокоското лениво се изправи от така удобната мебел, почесвайки се зад врата. Погледна часовника на ръката си и ококори очи.

-Леле! Ще закъснея за работа! - извика той, след което започна да изпълнява експедитивно сутрешната си рутина.

***

Добави финалните щрихи по себе си, след което взе необходимите неща и излезе от дома си. Запъти се към метрото, с което пътуваше всеки ден. Естествено, за него това не бе едно от най - приятните занимания за деня.

-Трябва ти кола, Ким Техьонг. - промърмори той. Щом стигна до мястото, се качи там, където трябваше. Пътува няколко минути и най - накрая стигна. Внимателно се изправи от мястото си и напусна "кутията", в която пътуваше.

Походи още няколко минути, докато не бе пред сградата, в която работеше. Отключи вратата, след което влезе. За негово щастие, никой не бе дошъл. Имаше още десет минути, докато родителите започнат да идват заедно с децата си. За Техьонг това бе мечтаната работа. Да бъде сред деца, учейки ги, грижейки се за тях, забавлявайки се.

Веднага щом завърши започна да осъществява тази своя мечта, правейки я реална. Бе си създал график, който следваше доста стриктно. Работеше, грижеше се за себе си и за своите близки. Да, семейството му отдавна липсваше като елемент, но имаше приятелката му - Ким НаХий. Тя бе единственото му семейство. Когато имаше нужда от нещо, тя винаги бе там, каквото и да го спираше, винаги решаваше и продължава да решава всеки проблем на русокоското момче.

Споделяха си всичко. Нямаха тайни един от друг. Бяха като братя. Семейството на НаХий се грижеше за Техьонг сякаш той бе техен син. Благодарността, която има към тях е страшно силна. Никога не би забравил това, което правят за него.