"Dos en Uno"

Глава 1

Луна

Учех сценария си за утре, тъй като днес беше ред на Карол да отиде на снимките, и я чаках да се пребере. Само дано пак не е излязла с Руджеро. Знае, че го харесвам, но тя пак си знае нейното.

Ако някой знаеше историята ни, би си казал "леле, какво прави едната сестра, за да може и другата да бъде като нея, сигурно много я обича." Да, даже и да се караме я обичам много, но понякога прекалява и това ме дразни адски много.

- Прибрах се! - слязох при нея.

- Време, беше! Пак ли беше с него!?

- С кого!? - Разбира се, ако не се направи на неразбираща, няма да е тя.

- Знаеш за кого говоря! - ядосах ѝ се.

- Ясно! Пак завиждаш, затова, че излизам с Рудже! - Я пак!? "Рудже" ли каза!?

- Лол! Откога го наричаш "Рудже"!? - попитах я яростно. Ако не беше моя сестра, досега да съм я запърдосала с нещо, заклевам се.

- Откакто той ми позволи!

- И кога беше това!? - направих се на любопитна.

- Преди две седмици!

- Като сте започнали да си говорите толкова мило сигурно и ще се целунете!? - казах съркастично и се засмях.

- Да! - усмихна ми се, а аз се ококорих.

- Моля!? Знаеш, че на сцената с целувката ще отида аз, нали!?

- Ммм, не! Искам аз да отида!

- Но, Карол, вече се разбрахме, че аз ще отида!

- Промених си решението! - усмихна ми се най-самодоволно и отиде в кухнята, а аз тръгнах след нея.

- Аз видях това момче първа и аз го харесах първа!

- Добре! - обърна се към мен.- Ще направим така! На снимките ще отидеш ти и ще му кажеш да изрепетирате часта с целувката, а аз ще го целуна когато снимаме сцената. Съгласна!? - кимнах.

Понякога, просто не ми се кара с нея и се съгласявам с всичко. Случвало ми се е да се чудя дали не сгреших с това, което направих!? Но не мисля, че съм направила грешка, защото сестра ми се чувства щастлива, че е сбъднала мечтата си и това ме радва.

На следващия ден

Стигнах снимачната площадка и видях Руджеро, който дойде до мен.

- Здрасти!

- Здрасти! - прегърна ме.

- Как си!?