"Dos en Uno"

Глава 5

Стоях и гледах неприятната за мен гледка. Коя е тази? Защо прегръща Руджеро? Каква му е?

- Толкова много ми липсваше, Рудже!

Рудже? Добре, тази ще ме побърка и в най-скоро време ще я ударя, ако не се махне от него.

- Защо се върна? Какво правиш тук?

- Е как, защо се върнах? Върнах се заради теб! Много ми липсваше!

- Колко пъти да ти кажа, че ние скъсахме отдавна!

- Хайде де, знам, че още ме обичаш!

Добре, тази значи му е бивша! И сега му се натреси. Реших най-накрая да се намеся в разговора, защото ми става неловко.

- Ъгхмм....извинете, че ви прекъсвам, но с Руджеро трябва да тръгваме!

Червенокосата кифла се обърна към и ми се усмихна дяволито.

- Ъмм...да. Първо да ви запозная: Канде това е Сол, моята колежка, Сол това е Канделария....

- Гаджето му!

Добави тя.

- Бившо гадже!

- Радвам се, че се запознахме, но с Рудже трябва да тръгваме.

- Но Рудже, тук ли ще ме оставиш? Няма къде да отидя.

У вас, примерно! Тази започва много да ме дразни!

- Да...ъмм, Сол извинявай, но ще излезем някой друг ден, нали не е проблем?

- Не, няма проблем!

Той верно ли ме заряза, заради нея? Сериозно ли?

Карол

Стоях на дивана в хола и си гледах телефона, докато някой не отвори силно вратата, сякаш искаше да я счупи. Това беше Луна. Какво се е случило?

- Хей, какво става? Недей да си го изкарваш на вратата.

- Заряза ме!

- Моля? Кой?

- Руджеро!

- Но, защо? Какво стана? Не излязохте ли?

- Щяхме, но в същото време се появи някаква която е бивша на Руджеро!

- Моля? Идиотка!

- Да! Щяхме да тръгваме, но тя го помоли да остане у тях, защото нямало къде да отиде! И на всичкото отгоре ми е адски позната! Мисля, че се казваше Канделария!

- Канделария? Името ми е познато.

Взех си телефона и я потърсих в интернет.