"Dos en Uno"

Глава 3

(ТАЗИ ГЛАВА Е СПЕЦИАЛНО ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА myykarolita. ОБИЧАМ ТЕ СИС❤).

Карол

Чаках Луна да се пребера с надеждата, че всичко е минало добре и никой не е разбрал нищо. След малко се чу отваряне на вратата и веднага побегнах към хола.

- Луна, какво стана? Всичко наред ли мина? - веднага я затрупах с въпроси.

- Да, Кар! Всичко мина наред! Хорхе и Мартин осбодиха мен и Руджеро, защото нямаше повече сцени с нас.

- Добре, радвам се, че всичко е минало както трябва! - отдъхнах си и седнах на дивана.

- Да, но не знам до кога ще мога да те спасявам от такива ситуации!

- Какво имаш предвид? - станах и отидох до нея.

- Казвам, че не трябва постоянно да разчиташ на мен, Карол. Защото не винаги ще съм до теб, за да ти помогна, това и ти го знаеш!

- Да, но ти си ми сестра и трябва да се подкрепяме. Ти самата си ми го казвала!

- Не отричам, че не е така, но трябва да внимаваме повече, иначе и двеме ще газим кълта после!

- Да, права си! И двете трябва да внимаваме повече! - казах и седнахме на дивана.

Руджеро

Преди да тръгна от снимките, Хорхе ми каза да дам на Сол едни реплики, които трябва да научи за утре. Затова тръгнах към тях, за да ѝ ги дам.

Вече, бях пред вратата и звъннах на звънеца в очакване някой да ми отвори. След малко се появи тя. Изглеждаше доста различна от тази, която видях преди двадесет минути.

- Руджеро, какво правиш тук? - попита ме учудващо и сякаш беше леко стресната от това да ме види.

- Хорхе каза, че трябва да научим тези реплики за утре и аз реших да ти ги донеса. Проблем ли е?

- Не, няма проблем! Благодаря ти, може да си вървиш! - взе листите хартия от ръката ми и в очакване Сол да затвори врата, чух някой от вътре.

- Кой е на вратата? - чу се женски глас.

- Кой беше това? - попитах изненадващо.

- Една моя приятелка. Ще се видим утре, чао! - каза и затвори вратата под носа. Това момиче е адски странно, и това ме влудява.

Карол

Затворих вратата и отидох при Луна.

- Не можа ли да замълчиш за секунда? Оставаше да се покажеш и на вратата!- скастрих я.