Купчина Писма

Първото писмо от нея за него.

Скъпи Лъчезар,

Не знам как да почна това писмо и не знам дали изобщо правя нещата правилно. Нямам си никаква идея дали имам правописни, граматически или каквито и да е грешки. Мисля, че не заслужавам шестицата по български и ме е срам, че съм дванадесети клас и не знам дали трябва да сложа запетая между 'скъпи' и 'Лъчезар'. Но това сега няма значение. Все пак, нека бъдем честни, и ти не беше по-добър с правописа, така че нямаш правото да ме съдиш.

Реших да ти пиша, защото изключително много ми липсваш. Знам че не сме се чували от почти четири години вече и просто исках да ти разкажа какво става с мен. Не съм сигурна дали ще се радваш да видиш тези писма, но все пак смятам да ги напиша.

Като за начало исках да ти кажа, че съм си все същото момиче като преди или поне се опитвам да съм. Първоначално след като се преместих ми беше много трудно да свикна с липсата на някои хора и особено ти, но искам да знаеш, че си намерих добри приятели бързо. Все още съм благодарна за съвета ти преди време, защото може би щях да пропсуна този невероятен шанс да съм близка с тях. В някое друго писмо ще се уверя да ти разкажа за тях. Сигурна съм, че щеше да си допаднете, ако имахте шанса да се срещнете.

Иначе самият град и самото училище са толкова различни. Чувството да не знаеш къде обичат да се събират децата, кое е любимото кафе на тийнейджърите и всъщност кой - кой е, а в същото време да живееш там, е много объркващо. Бих подписала петиция да дават наръчници с тази жизненонеобходима информация на току-що преместилите се хора. И не чак толкова, за да я използвам, отколкото просто да я знам. Човешкият ум е странно нещо. Моят може би още повече.

Друго изненадващо нещо е, че си взехме котка. Знаейки за любовта ти към животните и особено към котките го кръстих Лъчо. В началото изглеждаше като една малка бяла мишка, а сега ако го видиш какъв красавец е... Да речеш, че Грозното пате и писано за него, като просто са променили животното. Нямаш си и на идея колко ме побърква иначе. Ето поне едно нещо, с което се свързва с теб, освен че спи по тридесет часа в едно денонощие. С името идва и личността явно. Но колкото и да сте досадни и двамата, все пак не мога да спра да ви обичам. Сигурно има нещо общо с чар или и двамата знаете как да практикувате черна магия.

Също така преди да завърша писмото исках да ти благодаря за книгата, която ми подари. Фактът, че така и не успях да ти кажа колко ми хареса, ме изяжда жива, затова се радвам, че вече мога да ти споделя благодарността ми. Макар че наскоро загубих желанието си да чета, тук-таме се намирам да прелиствам страниците и'. Току-виж някой ден ще ме върне към света, който толкова обичах.

Липсваш ми и се извинявам.

С много обич и мастило, Ина.