Евърли-Наталия Мороу е двадесет годишна ,амбициозна жена,която има една цел.Да стане световноизвестен модел.Живее в разбито семейство с баща пияница и слабохарактерна майка.Тя е изгубила всяка надежда докато не решава да се включи в състезание за мо...
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
2.
"Това,което казват хората няма да ме спре.Трябва да правя нещата за себе си!"
Кейт Мос
Още със ставането си ме заля една вълна безпокойство.Не бях летяла със самолет преди и не бях живяла далече от родителите си.Дори не бях оставала сама при баба и дядо за коледните и великденските ваканции.Майка и татко винаги бяха някъде там около мен да вгорчават живота ми.Затова когато станах и се облякох изпитах странната нужда да преосмисля решението си.Да си задам въпроса дали направих правилният избор.
После се сетих за изминалите шест години и си казах"Да!Това е правилният избор.".Взех сака и го завлачих към входната врата.Отключих и ключодържателя във формата на целувката на Кайли Дженър издрънча.Цялата къща бе озвучена от този звън.Обърнах се за последен път.Къщата беше в същото окаяно състояние в което винаги е била- прозорци с дървена дограма,която беше изядена от студа и буболечките,прогореният балатум,изтърбушеният диван,сгъваемите кухненски столове,старият телевизор с двете антени,дървената килната на една страна врата на стаята ми,празният коридор,който вонеше на вкиснато и мръсните обувки (някои от които с дупки от долната им страна) в антрето.Въздъхнах,наместих чантата на рамото си и повдигнах сака.Беше време да тръгвам.Сбогувах се със старият ми дом и заключих вратата от външната страна.Беше време да потеглям към летището.
Последва един дълъг път изминат с много размишления и притеснения за предстоящето.Какво ще стане ако не ме харесат? Ами ако не успеех да се справя? Ами ако не ставах за модел? Дали другите дванадесет момичета щяха да ме харесат? Какво изобщо ме очакваше на другият край на океана? Бях нервна,дланите ми бяха потни и сака се изхлузваше от ръцете ми.Краката ми се огъваха от напрежението и често се усещах как забивах поглед в стъпалата си и броях крачките до летището.Щеше да е по-лесно и по-бързо ако си бях хванала такси,но нямах много пари и гледах да не ги харча за излишни удобства.Пък и малко разходка нямаше да ми навреди.
