Мади 🐺 🌒 🐺

Един ден с Айзък

Събудих се в седем и половина и открих, че баща ми не си е в къщи. Странно, но се чувствах що годе добре тази сутрин. Направих си закуска и се приготвих за излизане. Бях готова в осем и половина, но реших да си почета докато стане девет. Бях на поляната с Рафи към девет и десет. Имаше пет - шест човека, но аз веднага забелязах Айзък.
- Здравей! - поздрави ме с усмивка на лицето.
- Здравей- отвърнах му. Разказах му на бързо историята с родителителите ми, като не изпадах в подробности. Чувствах тежест докато говоря за майка ми и честно казано предпочитах да изляза бързо от тази тема. Разказах, че обичам да чета и да играя волейбол. Говорих и за Рафи, колко го обичам и такива неща. След това беше негов ред да говори. Разбрах, че учи в моето училище и е в съседната паралелка. Много се зарадвах, че вече познавам някого от новото си училище, беше направо невероятно съвпадение. Разказа ми за футболния отбор,в който са го приели в началото на годината и за досадната му сестра, която постоянно му иска услуги. Опознавахме се взаимно когато той предложи да се поразходим около поляната. Вързахме кучетата и тръгнахме. Научих, кои са най-известните хора в училище и, че има едно момче на име Кевин, с който Айзък се съревновавал в отбора. По начина, по който ми го описа беше с доста буен характер и постоянно се сбиваше с някого. Накрая се замисли и каза, че Кевин е в моята паралелка. До голяма степен се зарадвах, че знам нещо за още някой от класа ми. Мина един час и решихме да се прибираме.
- Искаш ли да те изпратя до вас?-попита ме джентълменски.
- Не няма нужда , това е моят блок - посочих блока до нас, буквално си бях на една минута от вкъщи.
- Е може да се видим отново някой ден, когато не сме на училище.- предложи той.- не е нужно да взимаме и кучетата.
- Страхотна идея, днес съм свободна, ти свободен ли си? Може да излезем по-късно през деня ако искаш.
- Добре ако искаш към два? Обещах да помогна с един проект на сестра ми.
- Окей- отговорих. Разменихме си телефоните и се разбрахме той да дойде пред входа ми в уговорения час.
Прибрах се и се зачудих какво да правя. Видях нахвърляния багаж в стаята ми и реших да го подредя. Пуснах си музика, за да мине по-бързо времето. Зачудих се кой беше онзи човек... Деймън с когото баща ми говори. Много добре си спомням, че баща ми псуваше и ми се стори, че каза, че му е заповядал нещо. Това беше наистина странно. Исках да го разкрия, защото бях убедена, че той не е човек. Това се е случвало и преди, да съм убедна, че някой е върколак, но той разбира се не е, а аз се показвам като глупачка. Този път имах усещането, че не греша, а ако той е върколак, то аз защо съм човек? В книгите и филмите има много начини да станеш върколак- да бъдеш ухапан, да трябва да убиеш, да трябва да умреш или пък някаква магия. Реших да спра да мисля за това. Оправих част от дрехите си, прекарах известно време на телефона и отидох да обядвам. След скучния ми обяд започнах да се преобличам за срещата с Айзък. Не обичах да се издокарвам за каквото и да било, а и не носех грим, така че свърших бързо с това. Когато стана време да слизам той ми звънна.
- Долу съм идваш ли? - попита ме
- Да, в асансьора съм. - след малко се видяхме. Разменихме си две - три празни приказки и решихме да се разходим до училището, за да видя поне къде се намира, все пак вдругиден трябваше да се поява за часовете.
- Искаш ли след като отидем до даскалото да ти покажа парка до него? По скоро е гора, но хората му викат парк.
- Да искам да го видя.
- Не те попитах, на колко е сестра ти? - поинтересувах се.
- На десет, много е досадна. - защо всички говорят така за братята и сестрите си?
- Винаги съм искала брат или сестра, скучно е да си единствено дете и цялото внимание е насочено към теб. - признах.
- Е понякога ме разсмива, но през повечето време е досадна. - замалко млъкна.- може ли да те питам нещо?- проговори.
- Да, кажи. - малко се напрегнах.
- Имаш ли си приятел?- не очаквах това, Боже, само да не си направи грешни изводи.
- Не, никога не съм имала връзка за повече от два месеца. Защо питаш?
- Просто ми беше любопитно как хубаво момиче като теб е само.- да не би да каза, че съм хубава?
- Явно не съм толкова хубава- засмях се, но той остана сериозен.- добре, а ти имаш ли си гадже- реших да прехвърля вниманието над него.
- Не, от месец съм сам- замисли се- трудна раздяла.
- Ооо съжалявам- не знаех какво да кажа.
- Няма нищо ще я преживея, ако излизам по-често с теб...- веднага трябва да спрем с тази тема.
- До сега не съм пътувала с метро, страшно ли е- казах първото, което ми хрумна.
- Хаха - присмя ми се - много е страшно, имаш чувството, че всеки момент ще обявят авария и ще нахлуят група терористи, които ще гръмнат бомба точно в твоя вагон. По-добре се оглеждайки за странни хора.- продължи да ми се подиграва.
- Оуу като си знам късмета сигурно ще стане още сега.- тъкмо се качвахме във вагона.
- Най-вероятно ще умра от смях- засмя се по-силно.- ударих го леко по рамото и той се направи, че пада от удара ми. Шегувахме се по време на пътуването, привличайки погледите на хората, но не ми пукаше.
- Е има ли други от училището, които да живеят в нашия квартал.- попитах го.
- Не точно, но се прибирам с няколко приятели, които слизат на предишната спирка. От твоя клас също има няколко човека,с които можеш да се прибираш, пък и аз съм на среща, дори можем да ходим заедно до училище, ако си навита.
- Да, разбира се, тъкмо няма да се изгубя- засмях се.
- Ти все ще намериш начин да се изгубиш- бутна ме леко по рамото.
- Да бе, сигурно ти нарочно ще ме губиш сутринта.
- Оо със сигурност. Таа даа това е нашето мъчилище, поне за следващите няколко години.- представи ми три етажна оранжева сграда.
- Това ли е - какво го питам, разбира се, че е това.
- Да, не е нищо специално.- засмя се
- Не съм очаквала дворец- отвърнах.
- Е, ще се разходим ли в парка?- попита ме.
- Окей.- това наистина беше по-скоро гора, имаше адски много дървета, а пътеките бяха просто утъпкани от хора, а не асфалтирани.
- Това наистина е гора, а не парк.- съобщих откритието си.
- Нали те предупредих ? - засмя се- не е ли зловещо?
- Не ме е страх от няколко дървета и малко кал- сопнах се.
- Знаеш ли, че в гората обикалят върколаци, цяла глутница.- опита се да ме изплаши.
- Да бе, сигурно и духове има.- казах саркастично.
- Преди онзи идиот Кевин беше убеден, че ги е виждал и все повтаряше, че има нещо друго в гората, че те наистина са там, но изведнъж спря да говори за това и от тогава е станал непоносим. - говореше ми сериозно, без никаква следа от усмивка.
- Какво доказателство има?- попитах
- Не знам, искаше да ни каже, но изчезна за около две седмици от училище. Не казва къде е бил, но след това беше станал адски агресивен и се караше с всеки. От тогава не дава и да стане дума за върколаци. Ако някой спомене върколаци из тази гора Кевин скача готов за бой.
- Явно е станало нещо.- мхм нямам търпение да го срещна.
- Не знам? От тогава се мразим. Май се изплаши а?- попита ме.
- Не, но предпочитам да отидем другаде.
- Съгласен. Да си вземем по пица, знам страхотно място?
- Окей.- ядохме пица от една пицария близо до даскалото, а след това решихме да тръгваме. На път за вкъщи Айзък ме попита дали да разходим кучетата заедно. Съгласих се. Стигнахме до моя вход и той реши да изчака отвън, но аз казах да се качи с мен и, че съм сама. Все пак беше чисто и подредено, само моите куфари бяха по земята, но нали му казах, че съм се преместила вчера. Взехме Рафи, а след това отидохме до тях и взехме Рокси. Запознах се със сестра му и майка му. Наистина беше много сладка и си личеше, че обича батко си. Не отидохме на поляната, а се разходихме из квартала. Когато се прибрах беше седем. По-късно хапнах, защото беше почти осем, а баща ми го нямаше все още. Пооправих си още малко от дрехите и се изкъпах. Бях готова за лягане. Часът беше почти дванадесет, а баща ми го нямаше, дали не му се е случило нещо? Звъннах му три пъти, но телефонът му беше изключен. Мислех да звънна в полицията, но се отказах. Всъщност не знаех в колко си идва от работа по принцип. Знаех, че беше шефът и може да си тръгне когато си иска, но все пак не звъннах на полицията. Към един се онесох и заспах сама в големия апартамент.