Мади 🐺 🌒 🐺

Още тренировки

Следобядът най-сетне открих татко, за да говоря с него. Разбрах, че имал работа с глутницата и затова е изчезнал за малко.
- Разбрах, че си се справила добре тук. - Усмихна ми се.
- Ам да. - Отговорих без да знам какво са кажа.
- Ти сама ли разпредели позициите?- попита ме.
- Всъщност Деймън ми помогна. - Отговорих малко срамежливо.
- Значи се разбирате? - Явно много се надяваше да в така.
- Горе-долу, може ли да поговорим за нещо? - Подхванах въпроса.
- Да, какво има? - Погледна ме в очите.
- Какво ще стане на това пълнолуние? - Най - сетне попитах.
- С Деймън имаме план.- Замисли се.
- Да, той ми каза -Признах.
- Какво ти е казал? - Изглеждаше изненадан.
- Че няма да ме пуснеш да се бия!- Отвърнах малко ядосано.
- Не мога да рискувам да ти се случи нещо, тези ловци наистина са опасни. - Обясни ми.
- Да, но какъв беше смисълът да се превърна ако няма да помогна на глутницата си?!- Изръмжах.
- Това е, НЯМА ДА УЧАСТВАЩ!- Заповяда ми.
- НЕ Е ЧЕСТНО, МОГА ДА СЕ БИЯ!- Изкрещях.
- Не е вярно, не можеш, поне не така ,че да се справиш с ловците. - Направо ми идваше да се гръмна.
- Тренирам с Деймън всеки ден и научих много.- Той ме изгледа накриво.
- Със сигурност не е достатъчно.- Каза спокойно, а аз се ядосах до краен предел.
- ДОСТАТЪЧНО Е, ИСКАМ ДА СЕ БИЯ!- показах очите си на Алфа и опитах да му заповядам.
- НЯМА ДА СЕ БИЕШ, КРАЙ НА РАЗГОВОРА! - Заповяда ми, а аз бях задължена да замълча и да си тръгна.
Бях много ядосана, тичах като вълк през гората с всичка сила. Кой беше той да решава дали ще се бие или не? Спрях до едно дърво и започнах да нападам бясно клоните му, раздробявайки ги на трески.
- Какво става, хлапе? - Деймън се свързва със съзнанието ми, но аз не му отговорих и продължих да се боря с дървото. Скачах нависоко, захапвайки клоните, тръсках ги в захапката си, ръмжат бясно и влагах цялата си ярост в унищожаването на това дърво.
- Хей, успокой се и не си хаби силата напразно. -Деймън стоеше зад мен.
- МЛЪКВАЙ!- изръмжах заповеднически.
- Какво стана?- изпратих му набързо споменът за разговорът ми с татко.
- Офф, трябваше първо да говориш с мен, щяхме да измислим как да го убедим.- Аз му изръмжах в яростта си, в момента не ми беше до него.- Хайде, бий се! - Изръмжа в отговор. Само това и чаках, нападнах го, използвайки яростта си за да подсиля движението, което бях избрала, но той само се извъртя настрани, а след това ме повали с един удар. Известно време аз го нападах, той избягваше движението ми, а след това ме поваляше с едно друго, което не бях виждала и едновременно с това ме ядосваше, говорейки ми разни глупости. Накрая когато осъзнах, че всеки път се отдръпва леко в дясно просто нападнах там където мислех ,че ще се отдръпне и този път ударът ми попадна право в целта.
- Най-накрая схвана, хлапе.- Чух тъпия му глас и опитах да го подчиня, но той направи друго движение и застана над мен, притискайки ме към земята.
- Нападай отново! - Пусна ме, а аз отново му се нахвърлих, но този път беше леко вдясно, а не напред. Е не успях, гаднярът този път скочи в ляво. След още няколко удара започнах вместо напред направо да се хвърлям наляво и го повалих, но той разбира се отново се измъкна. Сигурно, за да ме дразни отново започна да избягва ударите ми, премествайки се в дясно, а аз след няколко опита схванах това и изместих нападенията си в дясно. Така известно време сменяше ту наляво, ту надясно, а аз постоянно се обърквах и се оказвах повалена на земята.
- Пак. - За пореден път повтаряхме упражнението, сигурно вече за стотен. Този път едното му избягване беше наляво, а другото на дясно, но проблемът бе, че не можа да избяга, защото аз го оцелих и двата пъти.
- Не можеш да ми избягаш!- Изръмжах, а той естествено точно това направи, извъртя се и застана над мен.
- Пак.- този път го оцених около десетина пъти, вече бях хванала кога накъде ще се опита да ми се изплъзне по езикът на вълчето му тяло.
- Пак. - Следващите опити ми се оказаха успешни, всеки път успявах да предвидя накъде ще скочи и да се прицеля правилно.
-  Достатъчно, превърни се.- Каза ми и започна да се трансформира, последвах примера му.
- Видя ли, това ще ти бъде много полезно ако участваш в битка. - Усмихна се, а аз извъртях очи, да знаех, че ще ми е полезно, но нямаше да си го призная.
- Дай си юмрука!- заповяда, а аз го направих. Стисна ме толкова силно и рязко, че костите изведнъж започнаха да ми се чупят, а аз не можех да се превърна, за да спра болката. Знаех какво ще последва затова търпях неистовата болка, стискайки зъби с ръмжене. След като повтори това и с другата ми ръка усетих силното пробождане в кокалчетата и видях, че ръцете ми бяха целите в кръв. Яркочервените ми нокти излязоха и започнаха бавно бавно да растат, докато не станаха около метър и половина. За миг затворих очи и се поех въздух, за да изчакам болката да отмине.
- Хайде, да тренираме. -Ухили ми се Деймън.
Това и правехме следващите два-три часа, абе направо докато се стъмни останахме заедно колкото и да не ми се вярваше. Научих някои определени движения, как да избягвам ударите му и най-важното как да държа ноктите си така, че да не позволя да бъдат счупени. Така прекарах почти целия ден в тренировки с Деймън и наистина можех да призная, че научих страшно много.
- Ще говоря с Дани. - Каза ми преди да се разделим.
- Обеди го! - Погледнах го строго.
- Ще направя всичко възможно, но може да ми е нужна и твоята помощ, смисъл да кажеш, че и ти го искаш.  - Замисли се.
- Аз съм му го казала, но ако трябва ще му го кажа пак. - Бях убедена, че го исках.
Разделихме се, той тръгна нанякъде, а аз реших да отида да се нахраня, наистина днес се изморих от многото тренировки и бях гладна. Тичах до селото с вампир скорост и си избрах едно момче. След като се приближих към него взех решението да се нахраня по начинът на Деймън, защото просто бях много гладна и исках да го направя колкото се може по-бързо, а и около нас беше тъмно и нямаше други хора. Промъкнах се зад момчето и сложих едната си ръка на устата му докато се храня от врата. Всичко мина гладко и чисто, а аз накрая му въздействах да забрави.
След като приключих с храненето и вече бях сита се превърнах във вълк и се затичах към къщите. Докато тичах се наслаждавах и на луната, това щеше да бъде първото ми пълнолуние, но аз нямах търпение за него, исках да се бия и заедно с глутницата да разкараме ловците. Разбира се и се притеснявах,че можеше някой от нас да пострада или най-лошото да не ми позволят да участвам в битката и дори да нямам шанс да защитя останалите. Явно се очертаваше по пълнолуние да е хубаво времето, защото в момента беше направо пролетно и нямаше никакви облаци. Всички малки звездички се виждаха и аз даже разпознах някои от съзвездията малка мечка, голяма мечка, дракон.
Когато най-после се прибрах влязох да се изкъпя за да изпусна напрежението, а след това си легнах и направо заспах. От доста време не съм се чувствала толкова уморена.