Мади 🐺 🌒 🐺

Отново с Джейн

Тичахме като луди доста време без да получаваме никакви вести от останалата част на глутницата, наистина и двамата с Кевин бяхме много притеснени, какво по дяволите се случваше? На половината от пътя най-после започнахме да чуваме Джейн по-лесно и си личеше, че бяхме близо до нея. След около 15 минути тичане, най-после я видях. Не изглеждаше зле, е със сигурност беше много уморена и изплашена, но поне не беше ранена. Щом се срещнахме започнахме да си отъркваме главите един в друг, скимтейки за поздрав, че най-сетне се бяхме видели. Трансформирахме се и тримата, а аз прегърнах приятелката си.
- Какво се случи, моля те кажи ми?- Сълзите започнаха да текат от очите ми без да могжех да ги спра. Не знаех сълзи от радост от това, че бях видяла Джейн ли бяха или от тъга, че останалата част от глутницата бе в неизвестност.
- Нападнаха ни. - Тя също плачеше.- Не знам какво се случи с татко.
- Как така не знаеш, ти къде беше?- Попитах разпалено.
- Баща ти ни заповяда да бягаме, това и направихме, но за жалост много малка част от нас успяха да го чуят, а някои го чуха, но просто нямах възможност да изпълнят заповедта.
- Разкажи ни всичко от начало.- намеси се Кевин, видимо и той беше изплашен и притеснен, но поне не плачеше.
- Ще се опитам.- каза Джейн.
- Та, Алфа и останалите отидоха да тренират както и преди правеха, но тези, които бяхме вълци усетихме, че нещо не бе наред. Свързахме се с тях и разбрахме, че има друга глутница в територията ни, Алфа реши, че ще ги нападнат, защото били слаби, така де водачът им било някакво шестнадесет годишно момче Алфа и били преминали границата, насочвайки се към града. Щом нашите наближили видели нещо шокиращо, въпросната глутница се биела с група ловци на наша територия. След кратко размишление взели решение да нападнат ловците, съюзявайки се с другите вълци. Тогава ние тръгнахме на там да им помогнем. Та когато двете глутници се съюзили от някъде изникнали още около петдесетина ловци, добре въоръжени и с черни качулки на главите си. Общо ловците станали адски много, защото постоянно прииждали още и още. Когато ние пристигнахме беше пълна суматоха, въздухът вонеше на Върбинка и Вълче биле, а половината от нашите кървяха и раните им не зарастваха. Личеше си, че другите не бяха обучени добре и повечето от тях просто се разпръснаха, май само Алфата им остана, заедно с много малка част от глутницата. Когато ние се включихме бързо раниха Лиза, а когато се опитах да ѝ помогна ме хванаха и ме инжектираха с нещо във врата, от което едва не загубих съзнание, но заповедта на Алфа ме спаси. Баща ти заповяда да бягаме и аз това и направих, а сега ето ме тук след дълго скитане. - Едва ви поемаше дъх докато разказваше.
- Ами останалите, къде е баща ми?- Бях се отчаяла съвсем
- Наистина не знам, но мисля, че не е добра идея да се върнем на мястото.- Каза притеснено Джейн.
- Трябва да им помогнем, наш дълг е.- Обади се Кевин.
- Съгласна, ще помогна на татко и глутницата си. - Бях го решила.
- Не можеш, всичко свърши, дори не знаем къде са ги отвели.- Опита да промени решението ми Джейн.
- Ще се оправим, първо трябва да открием избягалите и да измислим някакъв план.- Казах.- като за начало да се върнем при Деймън.
- Деймън ли?- Попита Джейн.
- Да, той ни каза за случващото се, но беше тежко ранен и му трябва спешна помощ. - Информирах я.
- Къде е в момента .- с Кевин се спогледахме и той ми кимна, явно това беше краят на тайното ни място.
-Ще те заведем, но трябва да побързаме, ще се наложи да тичаме дотам. - Осъзнах, ще нямахме никакво време.
- Добре, ако всичко е наред до пълнолунието всички ще се излекуват и ще презаредим силите си.- каза Кевин, а Джейн кимна.
Търчахме на там с всички сили, но поради това, че всички бяхме адски уморени, особено Джейн не напредвахме много. И тримата бяхме отворили съзнанията си, търсейки останалите или поне някакъв малък сигнал от тях, но нищо не се получаваше, сякаш бяха изчезнали в дън земя. Не мислех, че всички бяха мъртви, може би имаше ранени, но и трябваше някои да са избягали, аз щях да направя всичко възможно, за да ги открия и да им помогна. Тичахме дълго. Навън започна да се смрачава, а на нас ни оставаха още няколко километра, всъщност бяхме близо сам трябваше да обиколим едно село и после да бягаме още малко. Бяхме толкова уморени, че на няколко пъти Джейн забавяше темпото до бавен тръс, но ние с Кевин ѝ напомняхме защо бързаме. Луната беше изгряла ярка и огромна и до някаква степен ни зареди с енергия, за да продължим напред.
- Искате ли да се превърнем, така ще сме по-бързи, в смисъл ако тичаме...- Предложи Кевин.
- Така със сигурност няма да чуем другите от глутницата ако се опитат да ни намерят. - Отговори Джейн.
- Аз съм съгласна с Кевин, наистина много се уморих и мисля, че ще стигнем за около пет минути с вампирска скорост, едва ли ще е толкова трагично. Все пак Деймън може и да умре ако не стигнем по-бързо.- Намесих се.
- Хубаво.- тримата започнахме да се трансформираме в хора. Веднага щом застанах на два крака усетих нещо, неописуемо глад, да преди него бях усещала заради вълчата си форма и за това, че умирах от притеснение, не че сега бях по-спокойна, но наистина не се бях хранила отдавна. Още по-лошото беше, че се намирахме в близост до село, пълно с хора и едва се сдържах да не хукна на там. Кевин май забеляза вътрешната ми борба и ме погледна въпросително. Тъкмо щях да му кажа нещо, когато Джейн се стрелна помежду ни с вампирска скорост. Оо, разбира се, та тя също не се контролира. Без да мисля и съвсем инстинктивно се втурнах след нея, първоначално с мисълта да я спра, но след няма и пет секунди целта ми беше селото. Тичах като обезумяла, зъбите ми се бяха показали, готови да пробият топлата кожа и да вкусят червената течност под нея, обонянието ми ме водеше в правилната посока, към моята плячка. Всичко се случи много бързо, влязох в селото с вампирска скорост и захапах нечий врат. Тогава не мислех нито за Джейн, нито за Кевин, нито за глутницата, а най-малко за ловците, беше само кръвта. Имаше проблем, вместо невероятния вкус усетих в устата си нещо много горчиво, което сякаш изгори езика ми и мигновено ме накара да се отдръпна с ръмжене. Болка превзе устата ми и в това време видях, че и Джейн имаше същия проблем, какво мамка му се случваше?
- Бързо. - Кевин ме избута на страни от изплашените хора.
- Ама какво..?- Опитах да говоря, но устата много ме болеше.
- Върбинка и Самакитка - Кевин ме хвана за ръка и Джейн също и се стрелна с нас в гората, оставяйки хората изумени и объркани.
- Трябва да им въздействаме. - Каза приятелката ми с кисела физиономия на устата, явно и нея я гореше.
- Не можем, Върбинката и вълчето биле не ни позволяват.- Обясни Кевин.
- А как ще се нахраним? -  Попитах.
- Не знам това, но знам, че трябва да се махнем преди ловците да са дошли.- Отговори той.
- Да се трансформираме. - Предложих отново.
Това и направихме, а аз отворих съзнанието си за всеки, който поискаше да се свърже с мен. Този път усетих нещо, нещо далечно и непознато, изпълнено със сила, сила на Алфа. Не знаех кой е, но със сигурност не беше баща ми или някой от нашите.