ᴛʜᴇ ʟɪɢʜᴛ ɪɴ ʏᴏᴜʀ ᴇʏᴇs/ɴᴄᴛ ᴅʀᴇᴀᴍ ғғ

ꍟꉓ꒒ꀤᖘꌗꍟ: 2

_________^^^__________
_10.081395_

"Здравей, извинявай че ти отговарям толкова късно, но не можах по-рано! И на мен ми липсваха много писмата ти. Знаеш как е ситуацията при мен. Само работа и още работа. Знаеш, че много харесвам да си пиша с теб, така мъката която изживявам всеки ден е премахната от твоите така сладки думи. Макар и само слова аз чувствам как ти говориш до мен. Как разказваш всеки твои ден. Звъннливият ти глас огласява полето. Представям си как се усмихваш с най-прекрасната усмивка, озарявайки лицето ми. Е това е! Ще ти пиша пак скоро!

10.08.1395

- Лавандула "

Скришум минах покрай къщите и се запътих към полето. Носех фенера със свеща в ръка осветявайки си пътя през всичките лавандулови цветчета. Стигайки до стената се покатерих по нея и оставих хартиения плик в кутията.

Върнах се възможно най-бързо удома и легнах на пода. Опитах се да заспя, но не спирах да си мисля кога ще получа и следващото писмо.

_°Минзухар°_

Четейки това писмо от очите ми текнаха сълзи. Представите му за мен бяха толкова различни. Аз.. Никога не съм се усмихвала на някого, защото ме е правил щастлива. Винаги в очите ми се е виждала тага. Винаги се е виждала една малка светлина, която е показвала на хората колко ми е трудно, но никой не проявявате дори малко съжеление и продължаваха да се държът с мен по ужасен начин. Единствения човек, който ме разбира беше брат ми... Брат ми, който....

- Семейство Huang! - чух се викове отвън.

Брат ми... Huang Renjun.

_________^^^__________
ХОРААА. Най-сетне се върнах след толкова много време с тази невероятно тъпа глава! Ще се опитам да кача и от другата история, ако не мога ще кача утре. Така, тъй като идва ваканция мисля да си кача по няколко глави от двете истории. Надявам се да Ви харесва!

Обичам Ви! 💛