ᴛʜᴇ ʟɪɢʜᴛ ɪɴ ʏᴏᴜʀ ᴇʏᴇs/ɴᴄᴛ ᴅʀᴇᴀᴍ ғғ

ꍟꉓ꒒ꀤᖘꌗꍟ: 3

_________^^^__________

- Семейство Huang! - виковете отвън продължаваха.

С бавна крачка пристъпих към вратата отваряйки я широко. Пред мен се показаха двама огромни мъже. Чух гласът на брат ми зад мен питайки гигантите какво искат.

- Баща ти те вика.. - казаха двамата като погледнах брат ми. Той се обърна към мен и видя как очите ми почнаха да се насълзяват.
Renjun се сниши пред мен и каза:

- Чуй ме, Min Ah! Няма да се бавя! Обещавам, че веднага щом съм готов ще се върна и няма да си сама. За сега извикай Yu Ri да стои с теб, аз ще се върна бързо, обещавам!

Усещах капките стичащи се по така бялото ми лице. Гледах как прибира нещата си в една леко скъсана торба и не направих нищо, за да го спра. Можех поне да се изпреча на пътя му, но не аз го оставих да си тръгне и останах сама.

Вече беше минало доста време от както Renjun го няма. Доскуча ми и реших да отида да видя какво прави Yu Ri. Беше обяд и слънцето грееше ярко над пътищата. Хората обикаляха и разглеждаха какво предлагат селяните. Имаше сякаква храна. Видях, че имаше зелени ябълки, които не бяха типични за сезона.

Приближих се до продъвача и му посочих плодът. Показах му кои искам и той ги ови в една кърпа и ми ги даде. Подадох му торбичка та със златните монети и продължих по пътя си.

Имаше тичащи деца на всякъде. Те бяха щастливи. Дори не бях забелязала как децата се гонеха около мен и се криеха от едната страна на хамбока* ми. Усмихнах се, но при тичане то едно дете дръпна дрехата ми и аз паднах на земята, изпускайки ябълките. Веднага започнах да сабирам ябълките, когато някой ми подаде ръка, за да стана и каза:

- Станете! Не стойте на земята. Оставете тези плодове.

Аз поклати глава и продължих с това което правих. Изглежда не доставих много радост на човека и той дръпна едната ми ръка в която държах един от зелените плодове.

Той толкова силно стискаме ръката ми което ме накара да изпусна ябълката на земята.

- Ето! Дори вече сама ги пускаш и ги оставяш, а после аз съм те карал да. Хайде, ще ти купя още много. - рече той.

Дори не бях осъзнал кога всички се бяха събрали и ни гледаха. Закрих лицето ми и избяга колкото се може по-бързо от там. Когато мислех, че вече съм в безопасност махнах ръката от лицето ми и си отдъхнах, запътвайки се към къщата на момичето..

_________^^^__________

*хамбок-традиционна корейска дреха
~~~
Хора, ето и една нова глава! Харесва ли Ви?
А от Mafia game ще кача утре, защото сега ми се спи, а и нямам идея какво ще пиша от там!
Обичам Ви! 💛