ᴛʜᴇ ʟɪɢʜᴛ ɪɴ ʏᴏᴜʀ ᴇʏᴇs/ɴᴄᴛ ᴅʀᴇᴀᴍ ғғ

ꍟꉓ꒒ꀤᖘꌗꍟ: 5

 _________^^^__________

_Min Ah_

Едвам дишаща стигнах до вкъщи. Заключих след себе си, седнах на земята и се завих с одеалото което се намираше близо до мен. До сега не бях виждала човек, който иска да ми помогне. Та той наистина ми помогна, но... Как ще мога отново да погледна хората от селото в очите? Ами, ако си мислят, че имам интимна връзка с това момче?! Ако се стигне до баща ми не знам какво ще правя... Дори Renjun няма да може да ме спаси...

Опитах се да заспя, но щом започнах да затварям очите си виждах как хората говорят за мен..

Не спах цяла нощ.. Дали хората щяха да говорят за мен? Ударих леко главата си опитвайки се да избия ужасните мисли.

Станах, за да отида да пия вода, но в бидончето вече нямаше никаква. Преоблякох се и взех двете кофи които бяха за пълнене на речна вода. Взех ги заедно с пръчката на която щях да ги закрепя.

Излязох през входната врата и се огледах дали има много хора по пътя, но не бяха чак толкова. Запътих се към реката.. Тя не беше далеч, но все пак трябваше да мина през центъра на селто, за да стигна до там.

_Jaemin_

Събудих се от слънчевите лъчи, влизащи право в очите ми. Гърбът ме болеше много..... Очаквах човала с ориз да е по-удобен, но не беше. Щях да си полежа още докато една аджума не дойде и се развика, че съм ѝ лежал на човалите. Веднага си събрах нещата, че скоро щеше и мъжът ѝ да дойде.

Минах през града за което не съжелих... Имаше няколко момичета които отиваха да пълнят вода от реката.. След минутка се появи и момиче което привлече вниманието ми. Това беше тя..... Онова момичето от вчера. Тя не спираше да се оглежда. Сякаш се криеше от някого... Е аз обичам да играя на криеница..

_Min Ah_

Оглеждах се наоколо, за да не видя аджумата от вчера. Както си вървях усетих как някой върви зад мен. Направих се, че не знам и забързах напред. Сетих се, че има малко по-дълъг път, но реших да мина от там.. Когато вече нямаше никого около нас се завъртях и забих пръчката право в главата на човека зад мен. Бях се научила от брат ми. Като бяхме малки много обичах да ме учи да се бия.

Щом видях човека, който бях ударила чак ми пречерня.... Това беше момчето от вчера. Хвърлих кофите настрани и отидох до него. Бях го ударила доста силно - беше в безсъзнание. Издърпах го до едно близко дърво и го оставих под него. Изтичах до реката и напълних едната кофа с вода. Върнах се при момчето и седнах до него. Загребах шепа вода и започнах да поливам лицето му като в същото време го галех с ръка. Бях поставила главата му върху краката ми, опитвайки се да го събудя.

 _Jaemin_

Тя просто ме цапна в главата..... Какво толкова направих? Да не би да я изядох?

Усетих водата която се стичаше по лицето ми. Отворих очи и я видях да стои над мен. Видях страхът в очите ѝ..... Изглеждаше толкова красива....

 _________^^^__________

Здравейтееее! Не бях писала от толкова време и сега ми беше толкова странно, но се постарах. Дори и не много хора да четът тази история, все пак има и хора които го правят и се надявам да им хареса!

Peace°¬°