Nightmare/Кошмар ×Временно спряна×

\•1•/

Страх ме е! То ме гледа, там в тъмното! Виждам го! Иска да ме нарани! Усещам го!
- Мамо! Мамо!
- Какво има миличка? Пак ли го сънува?- пита ме мило
- Мамо не го сънувам! Там е! Гледа ме! Иска да ме нарани.
- Спокойно мила! Просто сън е! Само сън!- прегръща ме и започва да пее бавна и нежна мелодия. Мелодията става все по тиха. Унасям се и заспивам.
Пак го виждам. До леглото ми е и ме гали по главата. Страх ме е. Искам да извикам но не мога. Навежда се над мен. Виждам го. Има само формата на лице,но без него. Сякаш има черна мъгла пред него. Навежда се още малко.
- Моля те остави ме!- шептя докато плача. Той продължава да ме гали.
- Но...аз сега започвам.- каза и изчезна.

Будя се с вик. Мама идва. И ме успокоява. На вън е светло. Ще го видя чак другата вечер. Не искам! Страх ме е!
Цяла сутрин си играя с куклите ми.
- Миличка ела, ще отидем на гости на един човек, който ще ти помогне с кошмара.
- Това не е кошмар.- прошепвам на себе си

Мама спира колата пред една сграда. Влизаме вътре и се настаняваме в много красив хол. Идва една жена и сяда до мен.
- Здравей, Виктория! Аз съм Марая, приятно ми е да се запознаем!
- И на мен. Мамо защо сме тук?
- Тази жена ще ни помогне. Аз ще те чакам в коридора.- каза и излезе от хола
- Вики ще ми разкажеш ли за сънищата ти?- попита ме, а аз просто кимнах и започнах да ѝ разказвам.
След като ѝ разказах всичко, тя ме гледаше уплашено. Отиде при мама и започна да ѝ говори нещо. Любопитно ми беше какво си говорят и отидох при тях.
- Това не е просто сън! Тя го в видяла реално, трябва да се обърнете към нещо по-различно от психолог. Може би църквата, за да ви помогнат.
- Дума да не става. Виктория ела тук.- отидох там и тя ме започна да ме дърпа към колата.

След като се прибрах аз се качих в стаята си. От долу се чуваше как мама и тате се карат. На вън все още беше светло.
Тате влетя в стаята и ме хвана за ръката. Задърпа ме към стълбите и ме качи в колата. През целия път го питах къде отиваме,но той не отговаряше. Спря пред не много добре изглеждаща, голяма къща.
- Слез от колата и отиди до вратата, почукай и изчакай да ти отворят кажи им коя си. И не се обръщай на зад. Няма да видиш колата.
- Защо?
- Излизай!- изкрещя и го послушах.
Направих това което ми каза. Почуках и зачаках. Врата се отвори.
- Казвам се Виктория Бекъм и съм на 10г. Тате ме остави тук.
- Оу, милата тя.
Жената която ми беше отворила ме вкара вътре и ми показа стаята ми. Не разбирах нищо. Защо съм тук. Защо мама и тате ме оставиха. Но едно ми е ясно, няма да се върнат.