Страх. Бягам. Крия се. Отново ме намира. Пак страх и пак бягам. Не мога повече така. Ами ако ме хване?! Не мога да се справя с това. Не мога сама! Но съм сама! Никой нямам до мен!
Тъмнина. И само един светъл ъгъл в който е той. И пак седи и ме гледа. Смееше се. -Хах, сама си. Винаги си била и винаги ще бъдеш- продължаваше да се смее истерично. - А-аз не съм сама. - О, така ли? И кой имаш до себе си? Всички те изоставиха.- смееше се. Плаках и плаках. Наистина нямам никой. Всички ме оставиха. Сама. Тази дума ме описва идеално.
Събудих се с крясък и сълзи. Нещо нормално. Влязох в банята да си хвърля един душ. След това си направих вечеря. Отворих лаптопа и видях, че са ме приели за работата. От утре съм на работа. Дали ще ме преследва и там. Най-вероятно да. На вън вече беше тъмно и си пуснах Тетрадка. Един от любимите ми филми някога.
Усетих присъствието му точно зад мен. Обърнах се и го видях. Изправен до стената да се вглежда в мен. Едно към едно със това което виждам на сън. Като бях малка бих побягнала. Но сега....знам, че няма смисъл. Просто седнах на един стол в близост и лице към него. - Защо мен? Защо?-питах тихо. Отново се разплаках. Той мълчеше. Плаках до сутринта. Реших, че няма смисъл да спя за това направо се отправих към банята. След това се облякох така:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Качих се в колата ми и тръгнах.
След 15мин. бях там. Изглежда много красиво отвън и още по-красиво отвътре. Посрещна ме красива жена. Тя ми обясни на кратко какво трябва да правя, след което си тръгна. Аз се настаних зад касата. През целия ден беше много натоварено. Сега си седя в къщи, ядяща лазаня и гледаща телевизия. Не знам още колко време ще издържа така. Лампата над мен примигна. Огледах се и забелязах точно на вратата между хола и спалнята да е изправен той. Чух отново песента на мама. Той се приближи към мен. Застана лице в лице с мен и прошепна: - Страхливка!- и изчезна Събудих се в сълзи и цялата потна. Явно бях заспала. Не знам дали да не се преместя в Ню Йорк. Да. Може би това ще направя. Чувствам го правилно. Значи е решено. След седмица заминавам. Колкото по-далеч толкова по-добре!
