Nightmare/Кошмар ×Временно спряна×

\•2•/

11 години по-късно

Те ме оставиха, вместо да се опитат да ми помогнат, но аз успявам да се справя сама. Сменях толкова много домове за сираци и толкова много приемни семейства за тези 11 години. Без приятели и семейство. Виктория Бекъм на 21 години, без семейството и приятели. Винаги съм била различна от останалите. В училище, аутсайдер в живота нищожество. Той още ме преследва, заради него нямам семейството нито приятели. Заради него сменям градовете всеки месец.Всеки месец нов град с нова работа.Сега съм в Лондон. Нов апартамент, нови хора, които да ме мислят за луда. Този месец няма да е различен от миналите. Страх, бягане. Това ми е живота.

Сега трябва да си намеря работа, не мога да съм без пари. Отворих лаптопа си и започнах да търся. След около 20 мин. намерих свободно място, като продавачка в бутик за дрехи. Изпратих им всичко което трябваше и зачаках. Чудя се дали живота ми някога ще бъде нормален. Ще мога ли да намеря приятели, които да са до мен и мъж, който да ме обича. Ще мога ли някога да създам семейство. Най-вероятно не. Кой ще иска някаква луда жена, която я преследва някакъв човек без лице през целия ѝ живот. Няма ли да е по-лесно, ако просто си тегля ножа и готово. Но в мен има надежда, че това някой ден ще изчезне. Някой ден в който няма да заспя в страх и да се събудя в сълзи и викове.
И пак се унасям. Чувам мелодията която мама ми пееше. Но сега не ме успокоява, а ме плаши. Унасям се и заспивам.