Nightmare/Кошмар ×Временно спряна×

\•4•/

Една седмица мина прекалено бързо. Отново нов град и жилище. Апартамента беше много голям и красив за парите които дадох. Хладилника ми е празен, а нямам продукти с които да сготвя за това ще се разходя и ще проверя за магазин е ресторант на близо.
Излязох от апартамента и тръгнах към асансьора. Ако не живеех на 18тия етаж щях да сляза пеша. Качих се в асансьора и натиснах копчето за рецепцията. Да рецепция. Гледах на телефона ми за ресторанти на близо. Чу се звука, че вече съм долу. Излязох и се бутнах в някой, като паднах на зад.
- Внимавай къде ходиш!-извика момчето с което явно се бяхме сблъскали. Изглежда красив. Има по-тъмно руса коса от моята и по-светли сини очи от моите.
- Аз ли!? Ти си гледай в краката!- извиках като се изправих. Та той е с глава по-висок от мен.
- Виж какво малката,няма да ми казваш какво да правя! Разбра ли ме!?- извика ми като ме притисна до стената. По гръбнака ми сякаш ме полазиха тръпки, но не ме беше страх. Нещо друго
- Не си ми никакъв, че и ти да ми държиш сметка!
- Виж кво писна ми от такива като теб. Правиш се на голямата работа, но после ще отидеш да се оплачеш на мама и тате!- изсмя се. Това заболя. Той не знае, нито през какво съм минала, нито през какво минавам. Усетих как ми се стича сълза от окото. Веднага я изтрих- Ооо, малкото момиченце се разплака.
- Млъкни! Ти не знаеш нищо! Нито коя съм, нито през какво съм минала!- опитах се да го заобиколя,но той сложи двете си ръце отстрани на главата ми
- Оо, така ли. Виждал съм неща които дори не си сънувала в кошмарите си.- изсъска срещу мен. Греши толкова шибано много
- От къде си толкова сигурен? Може да съм видяла и много повече!- избутах го със всичка сила и излязох от блока. Той си няма никаква представа какво изживявам.
Намерих един супер маркет малко по-надолу от блока, а срещу него китайски ресторант. Влязох в магазина и накупувах достатъчно храна за седмица и минах през ресторанта и си поръчах спагети с три вида месо.

Седях и се хранех в кухнята. Часа е 16:30 и няма какво да правя. Чу се силна музика от апартамента до мен.
Почуках на вратата от която се чуваше музиката. Отвори ми момчето от днес. Това не е истина.
- Намали музиката!
- Казах ти! Не разрешавам да ми казват какво да правя!
- Казах да я намалиш!
- Накарай ме!
- Какво искаш?
- Хмм- усмихна се мазно- ти...аз.... тази вечер.....легло.
- Няма как да стане!
- Еми лек ден.- каза и затвори вратата. Шибаняк. Прибрах се в моя апартамент и продължих с храната, а музиката утихна....
стана прекалено тихо.