𝕳𝖎𝖘 𝖇𝖑𝖔𝖔𝖉/𝖏𝖚𝖓𝖌𝖐𝖔𝖔𝖐 [ЗАВЪРШЕНА]

♦️5♦️

*гледна точка Ън Ра*

След като свърших всички разговори и чатове оставих телефона си на масата до мен. Момчето сякаш гледаше през мен. Седеше с отворени очи и се взираше с празен поглед в мен.
- Хей ? Ще говорим ли ? - казах аз. А от него никаква реакция.
- Ехо ? - помахах с ръка пред лицето му. Какво му е на това момче? Започва да ме плаши. Леко го побутнах.
- А какво ? - каза сънливо той. Боже Господи! Просто е спал с отворени очи...как се изплаших,че е някакво психо.
- Ще говорим ли ? Ако не трябва да тръгвам. - казах аз. Той вдиша дълбоко и каза :
- Как ти е името? Мисля,че те познавам.
- Парк Ън Ра. Как така ме познаваш? Кой си ти ?
- Моля!? Парк Ън Ра ли ? - ококори се момчето.
- Да,какво има ? Нещо с мен ли свързано ?
- Момиче! Ти трябва да се криеш заедно с мен! Ти си последният вампир от рода Парк. Ако не се омъжиш за вампир има 99% шанс да не продължиш носледството ви. Наскоро пуснаха ловци на вампири,за да ни убият. Ако те убият ще намерят и мен. Разбираш ли в каква опасност сме ние вампирите докато живеем в този Сеул?! Трябва да идем на някое друго място! Всичките вампири.
Момчето изреди всичко това толкова бързо все едно е някакъв рапър,но го разбрах. Но какво ще стане с Куки ? Той ми е приятел. Единственият ми приятел.
- Но,аз имам приятел..не мога да го зарежа,само заради ловците.
- Не ми пука дали имаш приятел! Ти трябва да останеш жива. Само ти и брат ти можете да продължите рода!
Шокирах се. Какъв брат ?! Имала съм брат ли ?! И защо родителите ми не са ми казали ?!!!!
- Какъв брат !??!! Нима имам брат ?!
- Моля ? Ти не знаеше ли ?
- Да. Никога не съм си спомняла да съм имала брат. Можеш ли да ми разкажеш за него ? - попитах аз.
- Добре. Значи това ми го разказа Парк Джимин - брат ти. Когато още не си се била родила майка ти и баща ти са родили Джимин. Той се е родил вампир. Майка ти се е изплашила и казала на баща ти да го изхвърли. Той го направил. Джимин седял на вън. На студ. На дъжда,който мокрел малкото дете. Той плачел,но никой не го чул. След което се научил да скита. Скитал,докато не навършил 21. След това го видях в един бар. Той пиеше. Беше се превърнал,не в чудовище,не в развалина ами не знам в какво. Отидох при него запознахме се и ми разказа това. След което ми показа,че и той е вампир. Сприятелихме се бързо. Той ме заведе у тях. Там беше мизерия. Трябваше да го прибера. Нямаше начин. Прибрах го и от тогава живеем заедно. Той се оправи. Вече има и приятелка казва се Роуз. Тя също е вампир. Тааа....искаш ли като се прибере да се запознаете ?

След като ми разказа това момчето се шокирах.  Уау! Но защо нашите не са ми казали нищо ?!
- Брат ми кога ще се прибере ?
- Всеки момент го очаквам. Той принципно работи от вкъщи,но днес му се наложи да излезне до фирмата.
- Е,говорим от 30 минути сигурно,а аз все още не знам дори как се казваш. - казах аз на момчето.
- Ами нямам какво толкова да ти разказвам. Мин Юнги на 26 почти на 27 съм. - каза Юнги.
- Кога имаш рожден ден,след като си почти на 27 ?
- На 9ти март. Ама това не те засяга.
- Защо си такъв ? Джимин такъв ли е ?
- Той  е моята противоположност. - каза Юнги и стана от стола. - Джимин е тук. Ела.

Станах и отидох с него. Той отвори вратата и видях едно момче. Красиво. Със руса коса и сладки бузки.
- Здравей хьонг. Кой е това ? - попита  Джимин.
- Влез и ще трябва да говорим доста. - каза Юнги.