𝕳𝖎𝖘 𝖇𝖑𝖔𝖔𝖉/𝖏𝖚𝖓𝖌𝖐𝖔𝖔𝖐 [ЗАВЪРШЕНА]

♦️10♦️

*На дургата сутрин*

*гледна точка Ън Ра*

Днес Кукстър ще дойде на посещение. Много се радвам,че сме заедно,но не мисля,че скоро ще се оправя. Както и да е. Ще видим. 11 часа е,а Куки още не ми е писал. Ще му пиша,за да го събудя малко.

_Ra_ : Будно ли си ?

J. Kookie: Будно съм,принцесо!

_Ra_: Разсмиваш ме,Кукстър 😂❤

J. Kookie: Хей,не ме наричай Кукстър,защотоооо

_Ra_: Защото какво 😂😂😂Е вече знам с какво да те дразня😁😁😁

J. Kookie: Мило😶😶😶

_Ra_: Идваш ли ????

J. Kookie : Да

*край на чата ни*

Оставих телефона на страна от мен и започнах да гледам през прозореца. Изведнъж доктора влезна.
- Госпожице Ън Ра. Имаме една лоша и една лоша новина. Лошата е,че може ако усещаш голям стрес или напрежение да получиш удар,а лошата е,че някой трябва да ти даде кръв иначе ще трябва да заема от бабата до теб,коята е умряла.
- Ааа!!! До мен има труп. Моля ви махнете гоооо!!! - що за доктор ще говори такива измислици...ииии защо до мен има труп на бабичка...ъгх и съм спала до него с мисълта,че жената е жива...иу - кръв,значи...ъм..сещам се само за един човек,който доброволно би ми дал собствената си кръв...
- Добре нека до час да ни донесе около 50 милилитра.
- Добре.

След 23 минути Куки дойде.
- КУКСТЪРРР!!! - извиках аз.
- Ейййй! - каза той и седна до умрялата бабичка.
- Бебенце,това до теб е....труп...
- Айш!! - подскочи Куки. След което седна до мен. - Как си ? Нещо ново?
- Само лоши новини...или трябва доктора да вземе кръв от тази баба,която има рана на ръката си или трябва някой познат да ми даде 50 милилитра кръв иначе може да стане нещо много лошо.
- Защо не ми каза по-рано ?! Аз ще дам кръв. - каза той и се усмихна.
- Сигурен ли си ? Вече за втори път даряваш кръвта си за мен...
- За теб ВСИЧКО! Обичам те слънце мое. - каза той и ме целуна по устата. Беше най-хубавото нещо в моят живот. Първата ми целувка. Първата ми любов. Първа и единствена.

*гледна точка неутрал*

След като Ън Ра и Джънгкук се целунаха,Куки взе едно джобно ножче и започна да си реже ръката. Ън Ра едвам сдържаше сълзите си. Не можеше да преодолее,че гаджето й се мъчи заради нея. След като Джънгкук изряза парчето кожа остави кръвта да тече в едно бурканче. Даде го на доктора и си превърза ръката. Той още веднъж целуна Ън Ра. Тя се успокои и започнаха да говорят за най-различни теми.

След време момчето си тръгна. Ън Ра отново беше сама. Но точно тогава майка й и се обади.

*разговорът им*

Майката: Ън Ра ? Мила как си..много съм притеснена ! Джимин и баща ти също. Разбрах,че си в болница. Защо ?

Ън Ра : По обяд към 14 часа с Куки бяхме до парка. Беше ми много топло,и за това бях по потник и суичер от горе. Но той падна и се изгорих. Добре съм иначе. Спокойно. Ще ми дадеш ли Джимин ?

Майката : Да ето ти го.

Джимин : Ало ?

Ън Ра : Джимин как си ?

Джимин : Добре,защо ?

Ън Ра : Исках да те чуя. Айде чао.

Джимин : Уау. Чао.

*край на разговорите*

След което към 22 часа Ън Ра заспа.