Little prince [yoonmin]

Part 1

Влакът се движеше бързо, размазвайки високите зелени планини сливайки ги в цветно петно. Слънцето го караше да притваря леко очи. 

След по-малко от час щеше да пристигне. На място на което няма нищо. Само споменът за неговата любима роза. Розата която винаги ще го обича и чака, където и да е. Присви краката към гърдите си, въздъхвайки тежко.  Умората го настигна бавно, добавяйки от своята тежест върху крехтото тяло на русото момче, което заспа с музиката на влака.            

                                                                                      ~~~~~~~~~~

Ръцете му потрепериха под новата камара с дрехи която се опитваше да набута във вече почти пълният гардероб. Огледа се осъзнавайки колко много работа му остава. Бе събота вечерта и имаше още един ден да въдвори всичко в ред. 

Изправи се пъшкайки леко. Старият паркет изскърца под босите му крака. Затърси сред многобройните кашони  тенджерка в която да свари вода. Откривайки я се запъти към малката жълта кухня,тананикайки си last dance. Вече пълния съд постави на колтлона, включвайки го на максимална температура.

Изкара стария си самсунг от задния джоб на светлосините си скъсани дънки. Баба му, Роза, така и не разбра каква е тази нова мода, мърморейки му постоянно да не ги носи. При споменът за нея, Джимин се усмихна сядайки на плота,краката му оставайки да висят леко. Отвори едно от малкото приложения които имаше, а именно инстаграм. В селцето в което беше израснал това беше достъпът му до света. Ходеше в малко крайбрежно кафе където имаше интернет, преглеждайки профилите на хора които обикалят света и правят това което обичат. Сега бе неговият шанс. Сега той щеше да се погрижи мечтата му да стане реалност.

Водата закипя и Джимин стана да изключи котлона, пресягайки се за голямата чаша с дядо Коледа на нея и чаят от мента оставен в близост. Вече готовата напитка му даде нужната топлина и отпусна мускулите му.  Отиде до дивана грабвайки пухкавото кафяво одеяло и се запъти към най-привлекателната част на апартамента.Малката тераса, с гледка към отсрещният блок, с който ги деляха едва пет метра. Настани се на стола оставен от предишните собственици наслаждайки се на лекия бриз. В далечината се чуваше трафикът и клаксоните на коли, а от близкия ресторант смеховете на хора и дрънчене на чаши. Все неща с които не беше свикнал,но му харесваше. Беше живо и пълно с енергия. Усмихна се и нещо улови периферията на погледа му. Светлина. Лампата в отсрещния апартамент беше светната отразявайки силуета на млад мъж.

От другата книга остава още една глава, но нека качим нова. Йей
Наистина се вълнувам много за този проект и ще се постарая. (за жалост познавам мързеливият си задник)
Та, Лека вечер или добро утро, което и време да е 👋🏼