Little prince [yoonmin]

Part 4

Джимин се прибра с натрапчивата мисъл, че иска да се извини на съседът си отсреща по някакъв начин. А какво по-добро от храната?  Затова веднага щом си свали якето и си заряза черната раница с бели ивици, той се запъти към кухнята тананикайки си последната песен, която бе чул по радиото. 

Отне му около един час да приготви любимите си шоколадови мъфини с банан. Поръси ги с цветни пръцичи и ги нареди в една розова чинийка. Погледна творението си, чувствайки се горд. Усмивката се разтла по устните му и той облече набързо един бомбър и обу кецовете си тръгваййки към съседния блок с чинийка в ръка. Сградата бе абсолютно еднаква с неговата, затова предположи, че апартаментът ще е същият номер като неговия. Когато стигна пред тъмно-зелената врата с номер 20, почука леко. Около минута нямяше отговор. Направи повторен опит, но по-силно. Отново нямаше отговор.

Вече обръщайки гръб на вратата, отказвайки се, тя се отвори със замах.  От там се показаха розови намръщени устни, доста рошава черна коса и очи, които те пронизваха с поглед. Бузите на момчето бяха сладко издути в недоволство и единственото което можеше да си помисли бе "Очарователно", но някяк си шестото му чувство му даваше сигнали да не го казва на глас.

През това време осъзнаването халоса Юнги по главата. Някак си успя да върже две и две сещайки се, че малоумникът от съседния апартамен е ангелско красивото момче от днешният обект.

"Човек никога ли не може да се наспи от теб?"

Думите излязоха бавно и тихо, почти като шепот, напълно контрастиращ си с вчерашният крясък и Джимин щеше да излъже ако кажеше, че гласът му не бе прекрасен. Прокашля се неловко.

"Ами аз ъ...исках да се извиня за вчера нали знаеш и направих мъфини, които се надявам да ти харесат. Нов съм, а и всъщност не сме се запознавали. Казвам се Джимин между другото."

Момчето се усмихна неловко усщайки как бузите му горят. Погледът на непознатия не помагаше както и раздърпаната му тениска от която се виждаха млечно бялата кожа и ключиците. Джимин преглътна.

Юнги, забелязал на къде гледа русокосият и се подсмихна леко.

"Благодаря дребен, много мило от твоя страна."

Бяха последните думи на фотографът преди да вземе сладкишите и да затвори вратата под носа на Джимин.

Момчето бе сладко. Твърде сладко за него.

Хех....колко мина? Месец? Два? Какво е времето.. само числа :")
Лека вечер или хубав ден йей👐🏽