Little prince [yoonmin]

Part 3

Часът минаваше единайсет, а Юнги закъсняваше потресаващо много за новия обект. Спъвайки се в поредната купчина с дрехи той успя да запази равновесие, с няколко псувни, и грабна фотоапарата от работната маса.
Излизайки от сградата на бегом отключи стария си сааб, мятайки леко чантата на пасажерската седалка. За негово щастие пътят бе не повече от трийсет минути и с няколко изпреварвания и минаване на почти червен светофар, успя да стигне за петнадесет.
Целият екип се бе събрал пред малката печатница, чакайки  само него.
"Знам знам, няма нужда да казвате нещо. По-добре да влизаме" промърмори подминавайки ги веднага насочвайки се към вратата на сградата.
Трябваше да интервюират потомъка на човека създал една от първите печатници в Сеул.
Така става. Сгафиш два пъти пред шефа си и те праща да снимаш най-малко четения, а и най-скучния, за много хора, материал. Не за това стана в единадесет без нещо.
За негово облекчение човекът се оказа едно от онези забавни старчета и бе лесен за снимане.
На излизане забеляза в един от малките офиси момче с руса коса и ангелско лице. Краката му се застопориха, а ръцете го засърбяха да направи няколко снимки. Красавецът му бе странно познат от някъде.
Лекото подсвиркване на една от колежките му го извади от мислите и той продължи напълно забравяйки за моментното си вцепенение, а и причината за него.

Кратко, но от сърце ♡