Little prince [yoonmin]

October 20th 1/2

Джимин държеше здраво металната лъжичка разбърквайки шоколадовите мидички и топлото мляко. Високият бар стол бе необичайно удобен, а обзавеждането -чисто и минималистично. Бялото и черното преобладавайки.
Апартаментът на Юнги бе изваден като от списание и Джимин не се чувстваше на място със старото си жълто худи.
"Искаш ли да добавиш малко канела?" плътният глас на по-големия извади русококото от мислите му.
"Н-не не, няма нужда. Мерси" изпелтечи Джимин изчервявайки се. Юнги само кимна и продължиха да ядат в мълчание.
Моментът в който Джимин изяде "закуската" си, стана и се извъртя към мивката.
"Жълтур, остави. Аз ще оправя"
"Само ще я изпл-" още преди да бе довършил черната купичка се изплъзна от пръстчетата му и се разби на парчета по белите плочки.
"Господи! Толкова много съжалявам. Ще ти платя за нея." Русокосият се наведе, докато сипеше още извинения, започвайки да събира острите парчета.
Усети две силни ръце да хващат талията му и да го повдигат, като го поставиха на плота.
Юнги бе застанал между краката му, все още държейки го здраво. Погледът му бе твърд, а очите потъмнели.
"Казах ти, че аз ще го оправя Джимини" галеното име се изплъзна от устните му забивайки се право в сърцето на момчето.
"С-съжалям" Той така и не вдигна поглед от скута си.
Ръката на Юнги се отдели от талията му и обхвана брадичката му, повдигайки я.
Лицата им бяха толкова близо, че дъхът им се смесваше.
Джимин гледаше Юнги в очите, докато погледът му издайнически се плъзна до устите му.
И чернокосият схвана намека.
И го целуна.

Най-хубавата целувка в живота на Джимин.