My bad boy🖤

Част 1

| неутрална гледна точка |

В един слънчев летен ден , Абигел бе събудена от майка си.

-Ставай миличка.-побута я леко майка й.
-Но защо мамо? Не ли е твърде рано?
-Да,но с баща ти имаме да ти казваме нещо. Стани ,облечи се , измий се и ела при нас в хола.
-Добре мамо.

Абигел стана от леглото си ,а майка й излезна от стаята. Тя отиде в банята си . Изпишка се , изми ръцете си,после изми зъбити си с нейната лилава четка и също така изми и очите си. Излезна от банята и затвори вратата. Отвори гардероба си и извади черен сутиен,черни гащички с панделка,къси розови чорапи,розов потник и черни дънки. Облече се и седна пред огледалото си. Любимото й огледало,което беше от баба й , от покойната й любима баба. Сряса внимателно косата си и сложи кичор коса зад ухото си. Вече нямаше по челото си коса,която да я дразни.
Абигел слезна надолу по стълбите и отиде при майка си и баща си.
-Добро утро слънчице.-каза баща й.
-Добро утро тате. -отвърна с усмивка тя.
-Седни милчка , ще ти кажем нещо с баща ти.

Тя седна срещу майка си и баща си.

-Абигел,слънчице.
-Да тате?
-С майка ти решихме да се преместим в друг град.
-Ами аз??? -попита уплашено тя.
-Мила , дослушай баща си докрай.
-Добре мамо.
-Ти ще дойдеш с нас разбира се ,няма как да остава единствената си хубава дъщеричка сама. Просто двамата с нея решхме да се преместим и очакваме да чуем твоето мнение.
-Ами...Защо ще се местим? Каква е причината?
-Защото там , където отиваме има повече работни места ,които са по-добре платени,а ни трябват повече пари , за нуждите на майка ти. -засмя се баща й.
-Рич! Заради твоите нужди,да имаш голям гараж с твоите отверки или каквото е там.

Засмяха се двамата и се целунаха.
Абигел се радваше да вижда усмихнати нейните родители и да си обичат толкова много. Тя никога не се беше влюбвала ,дори малко да си хареса някой.

-Добре,аз съм съгласна с вас , както сте решили за добре. -каза тя и прегърна родителите си.

-Добре мила,стегни си багажите ,че тези дни тръгваме.
-Добре.-отвърна тя и се качи в стаята си.

На нея нямаше да й липсва никой. Тук нямаше приятелки или приятели. Беше сама и беше тихо момиче в училище. Съучениците нямаха да обърнат особено внимание дали я няма или има.

Абигел започна да стяга куфарите си.

-Лидия,виж какво добро момиче имаме само. Мечтаното добро дете. Не спори с нас,слуша ни и учи.
-Така е Рич. Но тя вече е голяма. На 16 години е и скоро на 17,трябва да влезна в пубертета.
-Ааа не , моята дъщеричка..
-Искаш или не Рич, тя ще си намери гадже в новото училище или някъде другаде и хормоните й ще се разбошуват.-каза с подла усмивка майка й.
-Не , не , никой не може да пипа моето добро слънчице ,иначе ще счупя на някой ръчичките.