Един обикновен ден 15.02.2018.
Но не и за мен...
Станха за училище , оправих се набързо и приготвих обяд на малката ми сестра.
Вече се качихме в колата , но родителите ми се скараха със по-голямата ми сестра за гаджето ѝ. Татко беше много ядосан и в следствие ни блъсна в едно дърво . Зад нас се заби и друг автомобил. Изведнъж всичко спря.. Чуваха се сирени от линейки, хората от задния автомобил бяха добре и са се обадили за нас, но..нас вече няма..
Извадиха ни от автомобила , но само аз бях жива, гледката беше разтърсваща. Цялото ми семейство и всичко което до сега съм имала вече не е тук , няма ги , сама съм , сам сама.
Реших да извадя телефона от джоба си , за да се обадя на класният ми ръководители.
Разговор:
-Господин Ким Сок Джин , ще закъснея . П-пе-пеша съм н-на по-поло-в-вината път съ-съм. -казах аз и изчаках отговора
- Не се безпокои , имате заместник днес и няма да правите нищо по Английски , не се притеснявай . Случило ли се е нещо ? Звучиш разстроена- попита ме
-Г-господине , семейство-т-то ми по-почина в ка-катастрофа току що.. Сам-а съм , в-всички са мъртви - вече щях да рухна
- Ще изпратя Техьонг да де докара до вкъщи , стой там където си , той ще те намери -каза притеснено той и затвори .
Г-дин СокДжин е като баща на целият клас , е по-скоро като майка , защото е гей и е съпруг на г-дин Ким Намджун , господина по Философия . А самият СокДжин е по Литература. Ирония на съдбата. Техният син Ким Техьонг , мило,красиво,с чувство за хумор момче , но уви гей .
След десетина минути дойде с гаджето си Джон Джънкук .
- Хей , Васи... Моите съболезнования , ние ще сме като твое семейство сега. Качвай се ще те откарам при нашите. - каза мило Те
-Моите съболезнования , Васи . Ние ще сме твоите батковци и ще те пазим , не се притеснявай-каза Куки и ме подкани да вляза
-Благодаря. -отвърнах.
По пътя се замислих , вече нямам нищо , е имам семейство Ким , но все пак. Трябва да се стегна и да не позволявам на мъката да пробие . Аз съм силна ще мина и през това.
Вече бяхме пред къщата на семейство Ким .
- Хайде , влизай . Нашите са си вкъщи . -каза Те
-Чао Васи . - каза Куки
-Чао -отвърнах
Главата ме болеше от сблъсъка както и кръста, краката и врата . Бавно заискачвах стъпалата до вратата . Неведнъж съм била тук , но сега е странно . Влязох и господин Джин ме издърпа към хола им.
-Мила не се притеснявай , всичко ще се нареди. Можеш да ни посещаваш всеки ден -започна господина
-Н-но как така щ-ще може да д-да ви посещавам ? -попитах заеквайки . Какво става сега , в дом ли ме пращат , та аз съм на 17 скоро ставам на 18 .
- Ти не можеш да останеш тук , за дълго. Нашият син се изнесе отдавна , нищо че още идва вкъщи. Няма да си до ре при възрастни хора. Трябва ти някой млад човек- въодушевлено каза г-н Джин.
- Как така ? При кой ще отида ? Сама ли ще си живея ? В дом ли отивам ? - задавах въпросите си без паузи
- Ще останеш при мой стар ученик , батко ти е със седем години . Но изглежда млад , живее само с баба си . Близо до училище е . Само трябва да говоря с него . - Взе си телефона и отиде в антрето, набирайки нечий номер . За Бога какво става. Дори име не знам. Поне не е някой дъртак . Може би няма съпруга щом живее само с баба си . Толкова въпроси изникваха в главата ми....
Господин Джин влезе , а след него и господин Джун .
- Моите съболезнованията , Васи ! Сега ти си като наша дъщеря , ще споделяш с нас при нужда , нали ? -попита г-н Джун . Толкова са мили с мен , аз съм чужда рожба , а те го правят за мен.
-Д-да . А може ли да попитам как се казва момчето ? -попитах с нотка на съмнение
- При кой си я пратил , скъпи ? - попита г-н Джун , прегръщайки съпруга си .
- При Юнги . Там ще е в безопасност и в добри
условия-отвърна г-н Джин
- Значи името му е Юнги - казах аз
- Да , той е малко студен , но ако успееш да го опознаеш ще видиш , че той има и добра страна . Ще те пази , ще си в безопасност в неговите ръце- допълни г-н Джун .
- Вярвам ви . - казах аз . - Изморена съм и всичко ме боли , може ли да поседна или облегна някъде ?- попитах . Всичко ме болеше , наистина много .
- Разбира се , Юнги ще дойде по-
късно , ще те откара до вас за багажа ти и ще се нанесеш при него . Легни си на дивана или в стаята на Те , там е по-удобно . - каза г-н Джин и ме заведе към стаята на Техьонг . - Те ще те събуди когато Юнги е тук , ще се прибере за да не си сама
-довърши Г-Н Джун и излезе от стаята . Тази стая е много хубава и ухае добре . Реших да се опитам да забравя , за да мога да заспя поне , е получи ми се
Тази книга ще бъде довършена до карай ~ обещавам ~ ✓
