Влязох в часЪ на господин Сок Джин . Седнах на третия чин в средната редица , сама този път.
След петнадесет минути дойде и съпругът на господин Джина , а именно учителя по литература Ким Намджун , просто да го ,,посети" .
Те си говореха нещо , но аз исках да говоря с ,,мама" Джин за Шуга.
Вдигнах ръка и попитах може ли да поговорим , а той ми каза след часа. Явно литературата му е замаял главата
.......
Часът бе на привършване и реших да пиша на Шуга.
Аз:Хей, реших да говоря с Джин за нас , Шуш . 🍓
Той: Аз просто съм бивш негов ученик .
Аз: За това ме прати при теб , нали ? Да бе , ти си бил негов ученик преди девет години , това е много време , мило. 🤔
Той:Просто сме много близки . Преди време , когато бях ученик той ми помогна.
Аз: Добре Шуш , довечера ше ме гушкаш ли ? 😿🍑
Той:Ако свършим работата по-рано ще те гушкам и не само 😉😜
Аз:Бях забравила , че ще ме водиш да работя с теб . Но все още не знам къде. 😄 Какво ще ми правиш ?😘
Той: Ще разбереш довечера .😛
А и бебе пиши ми кога да дойда Аз:Ок ,Шуш 😊🍑
Часът свърши и аз отидох до господина .
-Зашо ме пратихте при Юнги ? И с какво сте му помогнал на времето ? -попитах го аз.
-Защото сме си близки и ми е като син , както Техйонг , така Шуга и всичките ми ученици. Знаеш . А за това с какво съм му помогнал , ако сам реши ще ти каже . -отвърна ми любезно -А сега мила към часа по физическо . -добави и ме избута да тръгвам
Аз се запътих към салона , качих се по стъпалата за към съблекалнята на момичетата и се преоблякох.
Слязох е и там бяха повече момчета , защото голяма част от момичетата пътуват , както и приятелката ми .
Часът започна , господина Парк , Джимин , Лукас и Марк оправяха мрежата за волейбол. След като се справиха някак си с нея , се наредихме по линии и в съответните ни отбори. Аз бях в отбора на Джаксън с Айем , Джимин , Юра , Хуаса, Кихюн и Лукас . В другият бяха Марк , Лиса , Уенди , Розе , Джиниънг , Бам Бам , Хосок и Кай.
Беше ми гадно , че отсреща беше надутата пуйка Лиса , а зад мен беше Джимин.
Почнахме игра и дойде редът на Кай да бие сервис , защото тогава топката винаги идва към мен. Той така заби топката , че в опита си да я прехвърля , скочих и от скока и тласъка загубих равновесие и паднах в краката на Джимин. Той ми подаде ръка да стана , но аз се изправих сама , правейки се че не съм го видяла . Буквално усещах черните му очи по гърба си.
