Събудих се от гласовете чуваш и се от долният етаж. Чувствах се все така изморена . Дойде ми много днес, но ще се опитам да се стегна вече. Тъкмо реших да стана и да сляза долу , и тогава Те влезна .
-Васи , Юнгс е тук . Можете да тръгвате вече. - усмихна ми сестра правоъгълната си мила усмивка.
-Добре. - казах аз и слязохме на първия етаж . Момчето обърнато в гръб изглеждаше приятно , високо с ментово-зелена коса , малко кльощав но с добра фигура . Той се обърна , беше супер блед , аз дето ми се вижда под кожата , той буквално беше бял . Очите му тъмно кафеви , направо потъваш . Малдолик е честно. Забелязах и изпъкналите вени на ръцете му. Изглеждаше плашешто.
Той ми подаде ръка.
-Мин Юнги , но ме наричай Шуга , приятно ми е . Ти ще си моята гостенка.- Стиснахме ръце , много е студен. Харесва ми .
-Васи. Благодаря ти предварително.- Наведох глава и тогава Те каза
-Да внимаваш със сестра ми, Юнгс!- след това той се засмя , а Юнги тоест Шуга само му се подсмихна.
Аз отидох до господин Джин и го прегърнах.
-Спокойно Васи , ще бъдеш в безопасност при него. Той е малко студен както ти казах , но няма да ти навреди. -той се отдели от прегръдката и ме подкани към него .
-Довиждане , ще се видим утре господин Джин . -првгърнах и Те - Поздрави Куки от мен - сбогувах се сякаш повече няма да ги видя.
-Чао-Шуга каза и излезе след мен.
Качихме се в колата и той потегли. Наложи се да минем покрай мястото на катастрофата, за да стигнем до вкъщи. Разстроих се и просто сълзите си тръгнаха сами.
-Хей я се стегнеи , живота продължава и без тях , така или иначе все някога щяха да си заминат - Шуга ме видя и ми се скара строго. Сякаш той няма семейство....
-Д-да. Пр-права си.- казах заеквайки от хлипането.
-Бръкни в жабката, там има салфетки- каза отново . Той може да се дуюържи хладно , но и аз мога , но не съм в състояние за това . Бръкнах в жабката там имаше много сълфетки в един огромен пакет скриващи цялото съдържание на жабката, повдигнах го ,но Шуга заби спирачки в този момент. Щях да си забия главата в таблото.
-Вземи си кърпичка , без да повдигаш плика отново ! - каза през зъби . Буквално настръхнах .
-Съжалявам , след десетина има пряка в ляво , завий там . -. Казах и млъкнах .
Стигнахме и аз слязох . Той слезе по мен .
- С мен ли искаш да влезеш.-Попитах го
-Не сам ще вляза - долавяше се отровен сърказъм. И как се очаква да се разбирам с такъв като него. Дано господин Джин да е прав. Нищо не казах , а просто влязох , а след мен и той.
-Ще слезна да спра парното , нищо че не знам как. Изчакай тук. - казах и слязох долу. Светнах си с фенерчето на телефона, почти стигнах до вратата , когато усетих топъл дъх по вратът си .
Следва продължение...
