Усетих дъх по врата си....
Бавно се обърнах и си изкарах акъла .
-Какво по дяволите правиш тук? -попитах тъпака пред мен.
-Дойдох да спра парното , защото ти не можеш-каза спокойно Шуга и влезе в котелното .
-Тъпак-казах си под носа , но той явно ме е чул , защото се изсмя.
-Благодаря- казах и се качих на втория етаж в стаята си .
Както и си помислих , той тръгна след мен. Влязох в нея и започнах да си събирам багажа.
-Седни на леглото ако поискаш-казах му без да го гледам , защото си събирах дрехите .
-Не ми трябва излишната ти покана- каза той и се просна на леглото ми .
-Мислех си че си някоя беднячка , но ти се оказа богата с хубав дом. - добави и направо не уби. А още не сме заживели заедно.
-Благодаря, но вече съм тотално без нищо. Прав си беднячка съм , нито семейство имам нито любов , съвсем сама съм- не само той може да говори студено.
-Не си сама. Аз съм с теб , е поне докато не се изнесеш от нас де. Но пак ще можеш да ме виждаш- как , най-милото нещо чуто от устата на Шуга до сега. -Аз имам само баба, Джин и Джун.
-Аз също имам само тях. Явно вече и теб...
Една лека тъжна усмивка си намери място на лицето ми , когато видях меченцето на малката ми сестричка в дрешника ми.
-Това мече от гаджето ли е ?- попита ме той
-Казах ти , че нямам никой , в това число и гадже. На малката ми сестричка е . Ще го взема с мен. Ще взема по едно тяхно нещо с мен. - Не се разплаках , сдържах се.
-Е не , че аз имам . Аз също си нямам гадже, нито семейство . Нямам и нищо останало от тях. - долових тъга в думите му този път. Вече знам какво му е.
-Добре, можеш да кажеш че имаш мен.- почесах се зад врата.
-Да, досадница- отново се върна гадняра....
-Е щом съм досадница, ок... Повече няма да чуеш и гък от мен.-последното си го прошепнах.
Събрах всичко което ми трябва ше.
-Готова ли си ?- попита. Не му казах нищо. Той слезна по стълбите и аз след него с багажа си.Сама го качих в автомобила му.
-Качвай се ! К'во си не зяпнала?! -заяжда се отново . Аз се качих отзад и нищо не му казах .
-Качи се отпред.- заповяда ми .
Мълчах си и си седях отзад. Тогава той слезе и отвори моята задна врата.
-Слизай бе ! Ще седиш до мен! -заразвика се той , а аз просто се измях и се преместих от другата страна на задната седалка. Той влезе през отворената врата и застана лице в лице с мен . Все едно ме гледаше дявола през неговите очи. Бръкна в душата ми.
-Слез и се качи отпред , моментално! - каза с най-ниския тембър който съм чувала някога. Минаха тръпки по мен . Беше страшно и възбуждащо едновременно. Но не се предавам лесно.
-Иначе какво ? -попитах , нарушавайки обещанието си.
Не отговари нищо а само се доближаваше още и още …
Не издържах на натиска и сама слязох. Качих се отпред и си затегнах колана . Той се усмихна подло и се качи . Запали колата и аз попитах
-Ще пуснеш ли радиото ,
-Не , пусни си го сама . -каза без дори да ме погледне. Пуснах го и почна любимата ми песен.
-Това е любимата ми песен-прошепнах си.
-И на мен , психопатска , маниакална и супер сексуална. Точно като мен. - как ме чува винаги този. Описа вкуса ми за момчета , но не мога да кажа че го харесвам.
-Мхм- възвърнах мълчанието си.
Отново се наложи да минем покрай мястото на катастрофата , но само ме побиха тръпки. Повтарях си ,,Дръж се" . След като го подминахме ми стана по-добре и се замислих , че ще трябва да не давам на мъката да излиза много , но и да не я крия . Ще бъде трудно .
630
