Is This Perfect?[bts]{ВРЕМЕННО СПРЯНА}

Глава 11

................3 месеца по-късно.............
Г.Т.Неутрал
Миналите 3 месеца минаха в тишина.Нямаше спорове,но и нямаше радост.Всички бяха притеснени за Кук.Не се хранеше много и излизаше рядко.Най-обичаше да стои заключен в тъмната си стая и да си спомня за миговете с приятелката си която даде живота си за да спаси него и сега тя лежи на болнично легло с абокати и други болнични неща.Комата й продължаваше вече 3 месеца и с всеки изминал ден Джеон се молеше тя да се върне при него.Той много я обичаше и знаеше че и тя го обича.Всичките му приятели бяха разтревожени и се притесняваха за Кейла в същото време.
.................На следващия ден..................
Г.Т.Мин Джънгкук
Днес денят в Пусан беше слънчево и топло.Днес имах планове с моят приятел(гадже)да се разходим из парка.Облякох се и тръгнах към парка.Щом стигнах на мястото на което трябваше да си чакаме го видях да стои и да си гледа в телефона.Затичах си и той ме забеляза.Стана и разпери ръце.Хвърлих се в нежната му и топла прегръдка.След нея той ме хвана за ръка и тръгнахме.Купихме си сладолед и след него той реши да ме заведе на пролетния фестивал.Отидохме на една игра и той си купи топка за да хвърли по кутиите.Той уцели право в десетката.Избра едно розово пухено мече и ми го даде.Беше толкова сладко от негова страна.Гушнах мечето и целунах гаджето си.След още забава се прибрах.Сложих мечето на рафта над леглото ми в стаята си.Живея с майка ми тъй като баща ни почина,а по-големият ми брат е в Сеул и е много известен.Изведнъж телефона ми звънна.Беше Хосок.Едно момче от групата на брат ми.
......В разговора......
-Здравей Хосок!-казах
-Здравей Мин!-каза той
-Как сте?
-Добре сме.....
- Не звучиш добре.Станало ли е нещо?
-Ами всъщност.....да.....
- Ще ми кажеш ли?
-Ами.....незнам...
-Хосок изплюй камъчето!
-Добре де добре.
Той ми обясни всичко за тях,Айкън и всичко случило се.Не ми беше приятно да слушам такива страшни неща.Най-вече за брат ми.
-Хосок ще затварям.
-Добре,чао.
Облякох си якето и писах на мама че ще отида в Сеул.Взех ключът за колата си и слязох.Влязох в колата и включих двигателя на Аудито си.Писах на гаджето си че ще отида в Сеул за няколко дни и тръгнах.
..След 4 часа път..
Паркирах пред къщата на бтс.Взех си нещата и влязох в къщата.Момчетата не бяха в кухнята.Сигурно са в стаите си.Чух някой на стълбите.Погледнах и видях Джимин.
-Чим!-казах
-Мин?Ти какво правиш тук?-каза той веднага след като ме прегърна.
-Хосок ми каза за всичко и не можех да остана в Пусан докато брат ми е в това състояние.-казах
-Ами той ди е в стаята ако искаш отиди но съм сигурен че няма да отвори-каза той почесвайки се зад вратът си.
-Сигурно ще отвори на сестра си пропътувала целия път до тук заради него.
-Сигурно......но все пак късмет.
-Мерси но няма да ми е нужен.
Качих се и почуках на вратата.Нямаше отговор.
-Куки ще отвориш ли?-попитах и чух отключването на вратата.Тя започна да се отваря.....тогава той излезе и ме прегърна.Сълзи се стекоха и от очите и на двамата.Погледнах го в очите и видях....

Ето я и следващата глава.Дано ви хареса......Чао Армита!!!