Глава 14

62 9 1
                                    

Г.Т.Кейла
Събудих се посреднощ поради някакъв шум.Обърнах се и видях че Кук го няма.Слязох от леглото и станах на куче за да поогледам откъде идва шума.Слязох по стълбите и видях Кук а на дивана имаше......хибрид.Изглеждаше познат.Приближих се и видях.....заек.Чакай това не е ли....СЪНИ!!
..........Ретроспекция..........
Г.Т.Неутрал 
Кейла беше в задния двор на къщата си и изведнъж една топка прескочи оградата.

-Извинете ме които и да сте зад оградата..Може ли топката?-попита глас зад оградата

- Разбира се!

Кейла подаде топката и пак седна на тревата.

-Искаш ли да дойдеш у нас и да се запознаем?

- Разбира се!Идвам.

Кейла стана от земята,скри ушичките си и сложинещо като плащ за да покрива опашката си,която все още не бе научила как да крие.Тя отиде до отсрещтният дом и почука на вратата.Вратата се отвори и там стоеше едно момиченце с  лилава рокличка и шапчица.Покани ме вътре и отидохме в задния двор на къщата.Седнахме на тревата.

-Здравей аз съм Съни-каза момиченцето

-Аз съм Кейла-отговори  тя

Изведнъж духна вятър и шапката на момичето падна.Лилави заешки уши се показаха на главата на Съни.Тя се притесни и избяга в къщата. Кейла я последва.Намери я в една от стаите на къщата.

-Не ме гледай.....Аз съм чудовище.....

-Не е вярно...виж.

Съни я погледна и тя махна плаща и шапката разкривайки вълчета си форма.

-И-и  ти ли си к-като мен?

-Напълно същата.Сега ела да си поиграем че ще ни извикат.

-Д-добре.

Те излязоха на двора и си играха заедно под лъчите на топлото и сияещо слънце.След около 2 часа игра момичетата се разделиха.

*****Настоящето*****

Гледах и не знаех какво да направя.Тя беше на дивана и беше надрана по цялото лице.Чух стъпки.Кук влезе в стаята и се запъти към нея.Започна да маха дрехите й.

-Какво по дяволите правиш Джънгкук?!?!?

-Кей не е това което си......

-Просто се махни от очите ми.Аз ще се оправя с моята стара приятелка!

-Но......

-Просто се махай!?!?!?!

-Кей моля те.......

-МАХАЙ СЕ ТИ КАЗАХ?!?!?!?!

Сълзи се стекоха по бузите му.Избърса ги и ме погледна по начин по който не ме бе гледал досега.Бясно.Стисна юмруци и ме подмина блъскайки ме.

-ЗАЩО ИЗОБЩО ИЗЛЕЗЕ ОТ ТАЗИ БОЛНИЦА?!?!?!?БЯХ СИ ПО-ДОБРЕ И БЕЗ ТВОИТЕ ДРАМИ КОИТО МИ РАЗИГРАВАШ ОТ ДОСТА ВРЕМЕ?!?!

Той напусна стаята.

Новата глава е тук.Извинете за закъснението,но просто бях доста заета.

Is This Perfect?[bts]{ВРЕМЕННО СПРЯНА}Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin