С аромат на маргаритки

Среща.

Щом Коди се приближи към Ана тя се сепна. Беше се погубила в мислите си.

- Здравей! Май те уплаших. - каза Коди.

- Не, всичко е наред. С какво мога да ви помогна? - попита Ана.

- Утре майка ми има рожден ден. Искаше ми се да й подаря хубав букет. Какво можете да ми предложите? - усмихна се Коди.

- Е, нищо повече от маргаритки. Странно, но само това продаваме. - засмя се Ана.

- Страхотно! Тя би се зарадвала. Бих искал да ми направите възможно най-хубав и голям букет от маргаритки. - заяви той.

- Добре! Върнете се към 17:30 часа, ще бъде готов. - усмихна се Ана.

- Довиждане. - каза Коди.

- Чао. - отвърна Ана.

Коди се насочи към изхода, но нещо вътре в него го накара да се обърне и още веднъж да види Момичето зад касата.

През целия път към дома, Коди не спираше да мисли за Ана. Макар още да не знаеше името й и да не се беше представил, той беше решен да излезе с нея.

Наближаваше 12:00 часа, когато Коди отвори входната врата на къщата си. На двора го чакаха майка му, братовчед му и доведения му баща.

Както винаги майка му Лиса беше препекла точно 6 филии, а до чинията беше поставила сладко от боровинки, за което Коди просто си умираше.

- Къде ходи, Коди? - попита го майка му.

- Разхождах се... - отговори Коди, а от устата му се подаваше коричката на филията, която току-що беше буквално погълнал.

- Добре, миличък. Отивай да си почиваш. - каза Лиса.

Щом Коди се качи в стаята си полежа около 2 часа, след което влезе в банята, за да се освежи. Щом приключи, отвори гардероба. Поогледа дрехите на закачалките. Извади една тениска, а после и джинси.

Щом стана 16:00 часа Коди се облече, напръска се с най-скъпия парфюм, който успя да намери и излезе. По пътя се отби през закусвалня, от която купи два геврека и кафета. Вече беше 16:40. Понеже къщата на Коди беше към края на града, затова му отнемаше поне час и половина, за да стигне до центъра, където се намираше цветарския магазин.

В 17:00 той вече беше пристигнал.

Щом влезе в магазина, видя как Ана дърпаше от всички посоки различни ленти, с които се опитваше да направи панделка. Коди почука на вратата, а Ана погледна към него.

- Все още не е готов. - каза тя.

- Няма проблем, ще постоя, докато стане. - усмихна се той и подаде геврека и кафето на Ана.

- Това за мен ли е? - попита тя.

- Да, взех за себе си, реших и за теб, все пак цял ден работиш. - усмихна се Коди.

- Много мило, благодаря. - изчерви се Ана.

- Междудругото, казвам се Коди МкКендрик.

- Приятно ми е, Ана Симонс. - Ана подаде ръката си, за да се здрависат. Оказа се, че има още много работа по букета. Двамата стояха заедно в магазина около 2 часа. Коди непрекъснато задаваше въпроси. На някои от тях Ана не успя да отговори, защото са твърде лични, а други твърде сложни.