Тук ще се постарая да опиша жените, които не са по-слаби от мъжете , а напротив жените са силни . В историята на цял цвят има жени, които със своите действия са променяли хода на историята. Да ние жените сме нежни същества , но също така сме и сил...
Грейс Хопър ( Grace Hopper, с моминско име на : Grace Brewster Murray – Грейс Брюстър Мъри; – ) е американски учен в сферата на компютърните технологии, както и американска военна с чин контраадмирал, създала програмното осигуряване за компютъра Марк I, както и първия в света компилатор за програмен език. Тя е от хората, които популяризират концепцията за механично независим програмен език, довела до създаването на пъвите комплексни програмни езици. На нея дължим и термина debugging.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Родена е през 1906 г. в Ню Йорк в семейство на застрахователен агент. През 1928 г. завършва физико-математическия отдел на колежа Васар и получава почетна диплома от академичното дружество Фи Бета Капа (Phi Beta Kappa). През 1930 г. се омъжва за Винсънт Хопър (бракът им трае до 1945 г.). Получава докторска степен по математика от Университета в Йейл и става професор по математика във Васар.По време на Втората световна война завършва офицерска школа и постъпва на служба в Корабното бюро (на английски: Bureau of Ships) в Харвардския университет. Член на екипа програмисти на компютъра Mark I. През 1947 г. нейни колеги открили буболечка (на английски: bug) в едно от релетата, която пречела на правилната работа на компютъра. Грейс Хопър нарекла операцията по отстраняване „дебъгване" (на английски: debugging, обезбуболечаване).
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
В периода 1951 – 1952 разработва програма, считана за първия компилатор в историята, която преобразува символите А-0 в машинен код за компютъра UNIVAC. През 1959 Хопър играе важна роля в разработката на нов език за програмиране – COBOL.
