Идиот

1.1K 57 7
                                    

Не знаех какво да мисля, той е целунал момиче,но не знае това. Бързо го изблъсках от себе си, а той се подсмихна, извизвъртя очи и приприпадна върху мен. Аз паднах по стълбите докато той беше върху мен. Гърдите и коремът ми, болят ме много. Джънгкук има кръв по главата

Тае: Ефджей, Джънгкук добре ли сте?

Фат(Ефджей ): Аз съм добре, но не мисля така за Джънгкук - след като казах това всички започнаха да тичат към нас, Джимин ме вдигна,удари едно круше и ме хвана яката

Джимин: Ами ако е пострадал, тогава какво ще кажеш, а?

Фаг(Ефджей ): Аз съжа...

Юнги: Ефджей върви си в стаята

Фат(Ефджей): Добре - отидох в стаята си и си вдигнах блузата защото тялото много ме болеше, когато я вдигнах бях цялата в кръв, почистих си раните и легнах да спя, мислех си че така ще спре да ме боли, но не стана, цяла нощ не можах да заспя от болка

На сутринта
Станах и видях Джимин който ровеше в гардероба на Джънгкук и Джин който го чакаше на вратата

Фат(Ефджей): Добро утро, какво става тук?

Джимин: Аз с теб не говоря, ако той беше под теб щеше да го убиеш

Фат( Ефджей): Казах че съжалявам, а и не беше нарочно

Джин: Престанете, било каквото било

Фат(Ефджей): А Джънгкук къде е?

Джин: В болницата, ще постои там няколко часа и после ще дойде

Фат(Ефджей): Добре - те тръгнаха, а аз реших да отида, да видя Джънгкук и да му обядня какво точно стана снощи. Облякох се, измих се и тръгнах към болницата. На рецепцията попитах дали има някой при Джънгкук и те ми казаха че няма, почуках на вратата и влязох вътре

Фат( Ефджей): Ъъъм Джънгкук тук ли си?

Джънгкук: Не виждаш ли

Фат(Ефджей): Искам да ти разкажа какво стана снощи

Джънгкук: Не искам, тръгвай си

Фат(Ефджей): Аз изкачвах стълбите докато...

Джънгкук: Казах ти че не искам- каза и ме удари леко в корема, но мен много ме заболя

Фат(Ефджей): Ауч

Джънгкук: Какво ударих те леко слабак такъв

Фат(Ефджей): Да точно така, сега си тръгвам и да искаш да ти разкажа какво е станало няма да стане, ясно? - вбесих се, имах смесени чувства: гняв, болка, тъга. Отидох в стаята си и когато я отворих видях...





Няма какво да пиша, вие кажете какво мислите!

Ready for anything for youWhere stories live. Discover now