Финал

1.7K 77 23
                                    

Фат започна да се тресе и пак припадна, върху Джънгкук, той я хвана и я остави на леглото, повика Инсу и една медицинска сестра и си тръгна, чувстваше се съсипан, съсипан че не може да бъде с Фат, съсипан че даже не ѝ проговори от както се върна, че дори не ѝ сподели за заплахите на майка му. Той се мразеше заради тези неща, тези постъпки които накараха Фат да се съсипе дори повече от него. Не знаеше какво да прави, но беше решен да накара Фат да си го спомни......

При Инсу и Фат
Фат се събуди и беше в болничното легло, Инсу беше до нея и държеше ръката ѝ, малки сълзички се стичаха от очите му.

Фат: Оппа! Казах ти че не съм направила катастрофа, какви са тези сълзи, да не съм умряла?

Инсу: Охо какви ги говориш? Как ще си умряла? Тук си! Ето! - той ѝ подаде едни цветя

Фат: Оппа, много са красиви

Инсу: Не са от мен, бяха пред вратата и аз го внесох вътре

Фат: От кой ли може да са? Няма значение аз съм добре така че си тръгвай

Инсу: Ама...

Фат: Стига дее, от както дойдох тук ти постоянно си при мен, не ядеш, не спиш, а си при мен, не мислиш ли че ще се оправя сама, хайде тръгвай си! Чао

Инсу: Ох това момиче, добре добре тръгвам, чао!- Фат се усмихна и махна ръка на Инсу, после си взе нещо за ядене и пак легна да спи.

На сутринта
Фат отвори леко очите си и видя Джънгкук който беше заспал на земята опрял се на леглото ѝ, тя се огледа в нещата които бяха окло него на ръцете му пишеше „Начини да я накарам да си ме спомни” и надолу бяха изброени някакви неща. Тя удари Джънгкук и той се събуди, а като я видя се усмихна.

Джънгкук: Фат.- той беше прекъснат от един шамар

Фат: Тръгвай си, не искам обяснения, не знам кой си или какво правиш тук, но знам че не искам да те виждам

Джънгкук: Заради това съм тук, искам да се сбогувам, тръгвам си както искаш, повече никога няма да ме видиш, но имам едно последно желание, дори и да не искаш да ме виждаш, може ли да те пргърна, дълга и последна прегръдка, а? - тя се засмя и започна да маха ръката си

Фат: Щом ще си тръгваш, тръгвай!

Джънгкук: Схванах, тогава, чао Фат - той протегна ръката си, в знак за ръкостискане. Тя плесна ръката му и той я прибра

Ready for anything for youWhere stories live. Discover now