🖤3🖤

89 12 2
                                    

Тънки бели пръсти с лакирани в черно нокти прелистваха бели изписани страници от разпадаща се тетрадка, загубила предната си корица.

На първата страница бе изписано само едно име - Грейс - очертано няколко пъти с черен химикал.
Черната коса се спускаше по раменете ѝ, а бретона ѝ обърнат на една страна скриваше тъжните ѝ шоколадови очи. С оформените сълзи в тях шоколада сякаш се топеше, заплашвайки да се спусне по бузите ѝ и да ги подслади.

Крехкото ѝ тяло трепереше като лист, губещо се в черната тениска с някоя рок група, изобразена върху нея, и черните прокъсани, износени дънки.

- Тя никога не си отива! И винаги се връща. - шептеше Грейс, повтаряше го отново и отново.

Не бе виждала Джейк, откакто го хвана снощи в стаята си, промъкнал се през прозореца ѝ, четащ дневника ѝ. Или по-точно тетрадката с липсваща корица, съхранила най-тъмните и дълбоки чувства на едно 17-годишно момиче.

Грейс прелисти до началото. Първото нещо, което бе написала след първата ѝ среща с Джейк. Момента, в който погледите им се сблъскаха и съдбите им се преплетоха.

~🖤~

В облачния ден тя успяваше да бъде черното късче в цветната картина. От коженото яке до износените кецове през една от многото тениски с рок групи и поредният чифт скъсани дънки.

Мракът в душата ѝ намираше място в гардероба ѝ, оцветявайки дрехите ѝ в цвета на безкрайността, на необятното. Изразявайки своята душа, тя показваше на света това черно късче безкрайност.

В онзи момент, когато отражението ѝ се взираше в нея от огледалото, още някой разхождаше погледа си по тялото ѝ.

Прозорецът ѝ бе срещу прозореца на съседското момче Джейк.

Отражението ѝ я гледаше с разбиране, каквото тя никога не бе получавала. Като единствено дете родителите ѝ бяха съсредоточили очакванията си върху нея. С навлизането ѝ в пубертета те откриха, че малката им дъщеричка е специална по свой си начин.

Всичко започнало в един слънчев ден с прогноза за внезапна буря с оглушителни гръмотевици над къщата на семейство Мъроу.

Майка ѝ бе открила едно стихче, написано от несръчната ръка на 13-годишната Грейс, в тетрадката за домашно по математика.

The universe in her soulDonde viven las historias. Descúbrelo ahora