Преди 2 години баща ми почина и майка ми се зарови в работа и сега трябваше да се преместим в Сеул, защото работата и го изискваше. Когато пристигнахме в новата си къща в Сеул беше много късно и аз се качих в стаята ми, тя беше много по-хубава от предишната ми. Облякох си пижамата и си легнах.
На сутринта:
Не ми се ставаше, защото знаех че ще съм в ново училище, а не съм добра в запознанствата. Угасих алармата си. Отидох и си измих зъбите. След което се облякох така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Някои биха казали че не е нормално да ходя така облечена на училище, но на мен не ми пукаше особено. Слязох в кухната и видях типичната бележка от майка ми на която пишеше:
Миличка вече закъснявах за работа, закуската ти е на масата. Добър апетит, а и също така днес няма да мога да те взема от училище. Съжалявам. Обичам те!
Дори не закусвах. Мислех си че поне когато се преместим в друг град нещата ще се променят, но явно че не. Обух си обувките и излязох. Докато вървях към училището слушах музика и преди да осъзная вече бях на входа и бях готова за мъчението. Щом влязох всички ме зяпаха. Може би заради облеклото ми. Отидох до стаята на директора за да си взема програмата. Когато я взех видях че имам първи час Литература в 79 кабинет и се запътих натам. Когато влязох всички вече бяха седнали и явно чакаха учителя. Седнах на най-задния чин откъм прозореца. Ето че учителят влезе и ни поздрави. След което чух че ме викна за да се представя на класа.
Аз: Здравейте, името ми е Джени и ще трябва да съм в този клас...
Учителя не каза нищо само се усмихна и започна да преподава урока. Беше ми супер скучно затова си извадих телефона, но ето че изведнъж влезе едно момче. Явно че закъсня, но учителя не му направи забележка, но защо ли. Той седна на чина до мен и попита момчето пред него.
Джънгкук: Коя е новата? Джимин: Казва се Джени и е много секси. Джънгкук: Интересно.
Гледната точка на Джънгкук:
Новата изглеждаше наистина секси, но не достатъчно че да ми хареса, а и сега имах приятелка. Ада тя е момичето за мен.
Гледната точка на Джимин:
Това момиче ще бъде мое. Рано или късно ще иска само мен.
Гледната точка на Джени:
Изведнъж чух звънецът да бие. Щом излязох от стаята се запътих към шкафчето ми и там имаше едно момче.
Аз: Какво искаш? Джимин: Здравей. Аз съм Джимин. Аз: И аз какво да направя?
По принцип красивите момчета като него не ме заговарят, затова и знаех че ще иска нещо от мен, но аз нямаше да му го дам.
Джимин: Хайде не бъди груба. Не би искала и аз да бъда груб. Знам че ти харесвам. Кази си го. Аз: Хах. Иска ти се!
Джимин тръшна вратата на шкафчето ми и ме бутна в него.
Аз: Не ме бутай, ако обичаш! Джимин: О, сега станахме учтиви. Аз: Остави ме. Не ми се занимава с такива като теб.
При което той ме притисна към шкафчето и ми прошепна.
Джимин: Знам че го искаш, както и аз. Затова ела с мен Сега! Аз: Няма никъде да ходя и то с теб. Джимин: Не е хубаво да си облечена така на училище.
Тогава той ме хвана около талията.
Джимин: Момчетата като мен полудяват когато видят момиче като теб. Аз: Не ме интересува.
В този миг телефонът му звънна. Да е жив и здрав този който му звънна, защото не знаех какво може да се случи... Аз успях да избягам и тръгнах към следващия час. Той беше химия и там учениците явно сядаха по двама. Аз естествено седях сама, но едно момиче се спъна и замалко да счупи микроскопа. Аз и помогнах да стане.
Ада: Благодаря ти! Аз съм Ада, искаш ли да бъдем приятелки? Джени: Добре. Аз съм Джени. Ада: Е искаш ли да седнем заедно Джени? Джени: Рабира се.
Надявам се да ви е харесала , ако е така може да я харесате.💜
