•Глава 4•

40 6 0
                                    

-Какво по дяволите правите?????-каза заинтересовано Ада.
-Ъммм... нищо!- казах бързо, станах и излезнах от стаята.

Тръгнах надолу по стълбите и видях че момчетата още играят на истина или предизвикателство.

-Хей, момчета.
-Ей Джени ти се върна..-каза раздразнено Джимин, явно наистина се е ядосал че бях с Джънгкук в стаята му.
-Кой е наред сега?- попитах.
-Аз!- каза Джимин, при което аз извъртях очи.
-Джени истина или предизвикателство?-попита ме той.
-Истина.

Точно в този момент по стълбите слизаха Джънгкук и Ада.

-Отговори честно. Кого предпочиташ... мен или Джънгкук?-щом каза това, аз не знаех какво да отговоря и явно че и Джънгкук го чу
-Отказвам да отговоря!
-Хайде де
-Да, хайде Джени. Идвамата искаме да разберем отговора ти- каза Джънгкук
-НЕ!- изкрещях се, станах и отидох в кухнята.
Там видях пластмасови чаши с алкохол и започнах да пия.

-По-спокойно с алкохола принцесо.

Щом чух това се обърнах за да видя кой е и се оказа че е Джънгкук. Дъхът му миришеше на алкохол. Явно и той е пиян. Двамата се загледахме и видях колко красиви очи има и тогава той сложи ръцете си на талията ми и понечи да ме целуне, аз извъртях главата си на другата страна, защото не беше правилно да се целуваме, да Ада наистина му изневери, но все пак не беше правилно.

-Спокойно, с Ада скъсахме..

Той хвана брадичката ми и ме целуна, аз му отвърнах, а не трябваше...Кук ме хвана и ме вдигна като ме сложи да седна на бар плота в кухнята, като не разваляше целувката. Усещах, че нещата няма да завършат добре и затова се отделих от него.

-Хайде деее, защо го направи, нали не искаш да ме виждаш лош?- каза с мазна усмивка той.
-Джънгкук искам да си ходя-казах плахо аз, защото знаех какво иска той..
-Никъде няма да ходиш!- той затегна хватката си около мен.
-Пусни я! ВЕДНАГА!- обърнах се и видях че това беше Джимин. За първи път се радвам че го виждам.
-Хах. Тя не е твоя!- изкрещя Кук, при което Джимин просто удари Джънгкук и той падна на Земята. Джимин се приближи до мен и ме прегърна.
-Спокойно всичко ще бъде наред. Обещавам ти!- той развали прегръдката.-Хайде, нека те закарам до вас.- аз просто кимнах.

Излезнахме отвън и се качихме в колата му. След около 20 минутно пътуване, стигнахме вкъщи.
-От къде знаеш адресът ми?-попитах го учудено
-Ада ми го даде.
Той слезна от колата, заобиколи я, отвори ми врата и ме хвана като булка.
-Джимин мога да ходя.
-Пияна си. Нека те нося.- Той беше прав затова си замълчах. Извадих ключовете си и отключих.
Двамата влезнахме вкъщи като той още ме носеше.
-Джимин вече можеш да ме пуснеш.- погледите ни се срещнаха и аз просто го целунах. ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ГО ЦЕЛУНАХ!!! Той естествено ми отвърна на целувката. Отидохме в моята стая, като не разваляхме целувката. Той ме хвърли на леглото и легна върху мен, като разкопча ризата си...

На сутринта:
Събудих се с голямо главоболие, но усетих че някой ме прегръща и този някой беше Джимин. Не си спомнях много от снощи, само си спомням това че Джимин ме закара до вкъщи и после се... целувахме? Тогава забелязах че съм само по бельо. През умът ми минаха много неща, които са можели да се случат , затова започнах да го ръчкам за да се събуди. След като почти 10 минути се опитах да го събудя, най-накрая успях.

-Защо ме будиш?
-Джимин!!! Какво е станало снощи???
-Нищо интересно. Просто те изчуках, защото беше пияна.
-МОЛЯЯЯЯ?!?!?

words 585

Неочаквано Where stories live. Discover now