Станахме и се запътихме към залата с игри.
Там беше пълно с всякакви игри, той предложи една игра в която трябваше да танцуваме. Кук не знаеше, но аз преди бях тренирала танци, затова победата ми беше в кърпа вързана.
По-късно
ЗАГУБИХ! Немога да повярвам, че загубих...
-Хах... и сега какво ли искам да направиш..- Кук само се усмихваше. Знаех си че ще бъде нещо мръсно.
-Искам да правиш каквото аз ти кажа и да се съгласяваш с мен.-виждах колко подло гледаше. Немога да повярвам.
Щом излязохме отвън видяхме че вече се е стъмнило, тогава забелязахме Джимин и Ада да се разхождат прегърнати и тогава Кук ме блъсна в стената и долепи тялото си до моето.
-Какво..- прекъсна ме
-Ще правиш каквото аз ти кажа, а сега ти казвам да ме следваш.
Той сложи едната си ръка на кръста ми и започна да ме целува. Аз естествено не му отвърнах, въпреки че трябваше, защото той спечели на онази игра...
Тогава той извади ризата от полага ми и пъхна ръката си под ризата като стисна едната ми гърда, при което издадох стон и той успя да си пъхне езика в устата ми. Този път му отвърнах, но махнах ръката му, която беше на гърдата ми.
Отделихме се, заради недостига на въздух.
Той ме погледна.
-Страхотна си.
Аз се изчервих и се обърнах и видях Ада вбесена, а Джимин гледаше с отворена уста.
Ада започна да плаче и влезе в заведението:
-Не го очаквах от теб Джени..- каза разочаровано Джимин.
Аз се свлякох по стената и започнах да плача, тогава Джънгкук клекна до мен.
-Хей, всичко ще е наред.
-Не няма да бъде, загубих
най-добрата си приятелка заради теб!- изкрещях и започнах да бягам към вкъщи, но беше далеч и беше тъмно и аз се изгубих.
Бях в някаква тъмна улица, не виждах нищо, но чух клас.
-Кой виждам? Това Джени ли е?-този глас ми беше много познат. Обърнах се и видях Джимин. Той се приближаваше бавно към мен.
-Джимин пиян ли си? По-добре се прибери.
-Как да се прибера като видях момичето, което харесах от пръв поглед да се целува с най-добрия ми приятел!- каза на един дъх той.
-Джимин, да не б—
Той ме прекъсна като ме целуна. Целувката беше нежна и кратка.
-Да Джени, харесвам те, но явно ти си препочела Джънгкук, щом днес се целувахте...
-Джимин... С Кук играхме игра, която аз изгубих и сега ще правя каквото той ми каже, аз не го харесвам, мислех го за мил и добър, но явно че не е...-
въздъхнах и чух някого. Обърнах се и видях Джънгкук.
-Мерси за информацията...
-Джънгкук...
Той избяга, а аз... бях сама без Ада, без Кук, а Джимин той е побъркан..
-Хей Джени, искаш ли да спиш вкъщи, защото живея на близо.
Тъй като живеех далеч, не ми остана друг избор освен да приема, колкото и да не исках.
-Добре.
Докато вървяхме на мен ми стана студено и явно че Джимин забеляза и ми сложи суитчъра с който беше.
-Ам.. Благодаря.
Той ме прегърна и ходихме така. Не зная защо, но някакси се чувствах защитена в неговата прегръдка.
10 минути по-късно
Вече бяхме у Джимин седнали на дивана. На мен ми се доспа и неусетно как съм се подпряла на рамото на Джимин.
-На някой май му се спи.-
Аз не отговорих.
Гледната точка на Джимин:
Тя не ми отговори, явно че е заспала, ето че и тази нощ ще заспим заедно. Аз я вдигнах като булка и я понесох към стаята ми. Поставих я на леглото ми, но и събух обувките и полата, добре че ризата с която е, е дълга.
Завих я и я прегърнах. Така сме заспали.
620 words
Поредната скучна глава.
Надявам се да ви е харесала. Съжалявам за правописните грешки.💚
