-Нищо интересно. Просто те изчуках, защото беше пияна.- каза най-спокойно Джимин.
-МОЛЯЯЯЯ?!?!?-започнах да крещя.
-Не беше зле, но съм имал и
по-хубави нощи...
-Каза го сякаш всяка може да е твоя- засмях се
-Ти наистина ли си помисли, че ще се възползвам от теб, докато си пияна?- попита Джимин.
-Ами... може би.
Джимин ме придърпа към себе си и ми прошепна:
-Не бих се възползвал така от момичето ми.
-Аз не съм твоето момиче, няма и никога да бъда.- отскубнах се от него и станах, бях забравила че съм по бельо и грабнах завивката.
-Снощи те видях много добре, няма какво да криеш.- каза Джимин и се усмихна подло.
Аз се изчервих и му казах да си ходи. Той се облече и си тръгна.
Изведнъж телефонът ми звънна:
-Ало?
-Хей Джени, Джънгкук е. Исках да ти се извиня за снощи...
-Спокойно, все пак идвамата си бяхме пияни.
-Добре, а и също така закусвала ли си, защото ако не си, можем да отидем в една много хубава закусвалня..
-Не съм закусвала и ела на (измислете си някакъв адрес) след 30 минути ще съм готова.
-Добре, супер. До после
Щом затворих, се зачудих дали това не е среща и дали наистина не е скъсал с Ада.. АДА! Тя дали е добре, трябва да и звънна.
-Ало, Ада?
-Джени? Защо ми звъниш толкова рано?
-Ада, часът е 10:00.
-Оллл, ами тогава.. кажи какво има, защо ми се обаждаш?
-Как си след като с Джънгкук вече не сте заедно?
-Ами, честно казано не ми пука особено, мислех го за друг, а и вчера като го видях да се целува с някакъв парцал в кухнята ми стана лошо просто и така.. не се притеснявай.
-Окей, трябва да затварям.Чао.
Тя да не би да каза "видях го да се целува с парцал в кухнята" мисля че този "парцал" съм била аз.. сега как да и кажа.
Тогава погледнах часовникът и видях ще имам 15 минути за да оправя.
Сресах си косата и я вързах на висока опашка. Облякох си бяла риза, която загащих в синя карирана пола и си обух черни боти.
Чух бибиткане на кола. Това би трябвало да е Джънгкук.
Излезнах отвън и се качих в колата му.
-Хей.- каза той.
-Здравей. Къде ще ходим?- попитах от любопитство.
-Изненада!
Докато пътувахме мълчахме и аз реших да разваля тишината.
-Ей Джънгкук кажи ми нещо за теб.
-Какво искаш да знаеш?
-Ами незнам, просто нещо. Да се опознаем все пак.
-Казвай ми "Кук".
-Добре, Кук.- казах с лека насмешка.
-Какво му е толкова забавно?
-А не нищо, забрави.- обърнах се към прозореца. След около 10
минути пристигнахме една закусвалня.
Кук слезна и ми отвори вратата.
-Леле какъв джентълмен само.
Той се изчерви. Когато влязохме, беше почти пълно, но успяхме да си намерим място на една маса до прозореца.
-Какво ще ядеш?- попита Кук.
-Незная, ти какво предлагаш?
-Тук са най-вкусните палачинки, затова ше си вземем от тях.
-Добре.- казах и се усмихнах.
След малко и сервиртьорката дойде и ние си поръчахме. Стана дишина, тъкмо шях да кажа нещо, но Кук ме изпревари с въпросът си:
-Изпитваш ли нещо към Джимин?- той заби погледа си надолу към масата.
-От къде ти хрумна това??
-Ами снощи той те е закарал у вас... и сте правили нещо...
-Той ли ти го каза?? Не е вярно, вярвай на мен, а не на него. Ти наистина ли си помисли че...
-Съжалявам..- каза той тихо, усетих как наистина му стана гадно, но него защо това го интересуваше.
-А защо питаш?
-Джени не виждаш ли че—
Сервитьорката дойде и го прекъсна.
-Заповядайте.- каза тя, а ние ѝ благодарихме.
-Какво щеше да кажеш?- попитах го.
-А не, нищо важно. Приятен апетит.
Защочнахме да ядем, но тогава забелязах, че в едната страна на заведението има зала за игри.
-Хеййй Кукии, хайде да отидем да играем там.- посочих залата.
- Не мислиш ли че си голяма?
-Не! Моляяяяя.
-Охх добре, но ще се обзаложим.- аз само кимнах.
-Загубилия ще прави каквото каже другият. - каза с голяма усмивка Кук.
-Съгласна.
Станахме и се запътихме към залата с игри.
Хей-Йооо
Ето поредна скучна глава. Харесайте, коментирайте и съжалявам за правописните грешки.
689 words
