Dangerous Man ... [ Завършена ]

Глава 1

На пръв поглед съвсем нормален живот , усложнения никакви. Боже , понякога сънищата ми се превръщаха във филм на ужасите . Алармата звънна в ухото ми и ме събуди напълно. Надушвах от кухнята пържени филийки , явно мама беше станала рано , за да ги приготви. Появи се на вратата ми.

- Хайде , Вероника ще закъснееш за работа!

- Ставам , мамо! - Дадох сънен отговор.

Затътрих се към банята да оправя ужасяващия си вид. Рошавата ми , буйна коса се беше разпиляла навсякъде. Нарочно го прави! Влязох под душа и я вкарах в ред , макар подгизнала. Почувствах топлите струи на водата как ме обземат и ме правят по - спокойна. Завладяващата ме наслада ме накара да потръпна . Излязох от банята и се огледах в тоалетката ми.

- Ела да закусиш! - Чу се отново гласа на мама.

- След малко идвам. - Викнах от стаята.

Облякох си син топ и карирана пола , сложих си ниски черни обувки и успях да оправя косата си. Гримирах се , отправих се към кухнята , където ме чакаше още топлата закуска.

Позвъни се на вратата . Станах от масата и отидох да отворя . Както предполагах приятелката ми Селин беше дошла да ме забере и да тръгваме за работа.

- Влез да ме изчакаш да си довърша закуската.

- Мислиш ли , че аз съм закусила ? На какво мирише? - Попита гладната ми приятелка.

- На пържени филийки . Ела.

Отместих се от вратата , за да влезе Селин вътре.

- Добро утро , лельо Сами! - Поздрави майка ми тя.

- Добро да е , Селин! - Усмивката ѝ грейна , като я видя.

- Обожавам твоята храна. Всичко е толкова вкусно! - Отвърна въодушевена Селин .

- Да ви е сладко момичета!

Закусихме на бързо и се запътихме към работата ни. Работехме на една сладкарница в близкия квартал . И двете я мразехме , заради отвратителния началник. Още не бяхме влезли и от вратата ни започна:

- Защо закъсняхте тази сутрин?

- Г- не просто попаднахме в задръстване. - Обясни му Селин.

- Щом умеете да лъжете , значи днес ще работите 2 часа допълнително.

Без протестиране се насочихме да облечем униформите си и започнахме работа. Бъхтехме се всеки ден от изминалите 6 месеца за снобара. Полза нямаше . Освен една . Тук срещнах Мейсън - " Принцът на бял кон " - както го наричаше приятелката ми. Изкусителната му усмивка , озаряваше сладкарницата всяка сутрин щом влезе , а аз се разтапях. Днес също го очаквах да дойде и нямах търпение да го видя. Още си спомням трепета , когато се запознахме.