Dangerous Man ... [ Завършена ]

Епилог - Нашият щастлив край !

4 месеца по-късно...

Безсънните нощи ме накараха да ходя, като зомби. Бях в ужасно състояние. Тъкмо заспах, когато чух сънения глас на Брандън:

- Скъпа, колко е часа?

- Почти девет е, скъпи. - Сложих ръка на огромния ми корем.

Малките чудовища се събудиха.

- Мъниците станаха ли? - Целуна ги, а после мен.

- Съмнявам се, че са лягали изобщо. - Усмихнах се насреща му. - Беше лоша идея да ям сладолед снощи. 

- Ти ме подлуди, докато отида и ти купя.

- Изобщо не можеш да ни търпиш напоследък. - Нацупих се.

- Скъпа, не говори глупости. Знаеш, че ще направя всичко заради вас. Вие сте най-важните в живота ми.

- Кой ден сме? - Изключих напълно.

- Мейсън и Селин си идват.

- Забравих, скъпи.

- Струпаха се доста събития, нормално скъпа.

- Ще приготвя вечеря.

- Сигурна ли си, че ще успееш?

- Убедена съм. Не се притеснявай.

- Отивам на работа скъпа. По-късно ще се видим и се пази.

Завърза вратовръзката си и излезе от вкъщи. И аз станах, за да се преоблека и да напазарувам набързо.

Връщаха се за постоянно вече. Меденият им месец продължи два месеца. Липсваха ни ужасно. Без тях къщата беше празна. Щях да направя моят специалитет, знаех че го обожават. Дано не ме сварят неподготвена. Извиках Фийби на помощ, трудно беше да стоя дълго права, а се нагърбих да готвя няколко неща наведнъж. Сестрата на Брандън щеше да ме убие:

- Кой те накара да се натоварваш ?

- Не говори. Разбъркай зеленчуците, ще поседна за миг Фийби.

- Стой там и не мърдай. Ще родиш.

- Тези двамата никъде няма да мърдат, докато Селин не си дойде!

- Теб ще питат.

- Разбира се.

Засмя се на думите ми. Брандън се прибра.

- Жена ти е луда.

- Защо?

- Питай я. Не позволява на децата да излязат, преди да се завърнат нашите пътешественици.