Dangerous Man ... [ Завършена ]

Глава 7 - Влюбвах ли се ?

6:00 часа - Защо не се събудих по - рано ? Вбесих се на себе си . Реших да направя сутришния джогинг . Преоблякох се с моят спортен екип и вързах косата си на висока опашка . Направих фреш и го сипах в термоса , за финал сложих две ледчета вътре . Тихо се изнизах от вкъщи . Докато вървях измежду количките с храна зърнах Брандън да тича вглъбен на вярно в някой проблем . 

- Брандън ! - Викнах след него .

Видя ме и се ухили на среща . 

- Добро утро , бебчо !

Извъртях очи неодобрително нагоре .

- Добро да е ... - Прекъсна с кратка целувка раздразнението .

- Да пием ли по кафе ? - Попита Брандън .

- Сутрин не пия , защото после губя апетит .

- Тогава първо да закусим . - Предложи .

- Съгласна съм .

Постави ръка на кръста ми и тръгнахме . Отидохме в една закусвалня . Манхатън лека полека се събуждаше .

Гледката обаче пред мен беше по - изкушаваща . Тениската на Брандън подчертаваше всяка негова извивка , мускулите му от време на време се напрягаха и ставаха още по - големи . Безумно въздействаше . Усещах как моята уста се пълни със слюнка , сякаш бе предоставен сладкиш поднесен на тепсия . Бузите ми се зачервиха от неудобство . Взе дланта ми в неговата .

- Недей така , нямаш  представа какво ми коства да не те накарам да крещиш името ми точно тук . И изобщо не ме вълнува за другите.

Преглътнах силно . Добре , че сервитьорът се появи . 

- Каква да бъде закуската ?

- Палачинка с кленов сироп и портокалов сок . - Казах .

- За вас господине ?

- Бекон с яйца и дълго експресо .

Записа ги и отиде в кухнята да предаде поръчките .

- Не си забравила за тази вечер , нали ? 

Погледнах го недоумяващо , за да си спомня .

- Балът по случай новото откриване , Вероника .

- Съвсем бях забравила .

Напоследък , откакто започнахме да се виждаме с Брандън , като хората умът ми беше зает постоянно от двама ни .

- Ехо ,  земята вика Вероника ! - За щрака с пръсти.

- Извинявай ...