Dangerous Man ... [ Завършена ]

Глава 11 - И сега какво?

- Позволяваш си твърде много , не мислиш ли ?

- Не , достатъчно. Имам нужда от теб , Вероника разбираш ли ме ?

- Честно казано - не .  Нареждаш , сякаш съм твоя играчка. 

- Съжалявам за всичко , което се наложи да изтърпиш заради мен . Знам и че не би ми простила толкова лесно .

- Щом съм до теб в момента , сам прецени ако исках да те отсвиря щях да го направя още в началото.

- Благодаря ти , че ме търпиш.

- О , ще си го върна !

- Пак ли започна?

- Та аз не съм спирала .

- Бъди предпазлива да не стане , като първия път .

- Заплашваш ли ме ?

- Приеми го , като покана скъпа.

- Ти си идиот ! И си ги дръж за себе си.

Спряхме пред къщата му и слязохме . Лампите огряха жилището и тогава забелязах безпорядъка .

- Какво се е случило ? Торнадо ли е минало от тук ?

- Изпуснах си нервите . - Усмихна се нахално .

- Сериозно ? И изпотроши всичко наоколо .

Придърпа ме към него и ме прегърна .

- Ти успокояваш моята стихия , Вероника . Ако те няма пак ще потъна в тъмнината .

Думите му разтопиха сърцето ми. Затегнах хватката си.

- Недей ме изоставяй!

Как исках да призная , че го обичам , но ме бе толкова страх от реакцията му.

- Ще останеш ли тази вечер ?

- Трябва да се прибера мама е сама.

- Добре , разбирам те.

- Някой друг път ... Обещавам.

- Помни ...

- Спокойно държа на думата си.

- Нещо за хапване ? - Смени темата .

- Всъщност ако искаш да поръчане отнякъде , вместо да се затрудняваш.

- Мога да се справя .

- Да ти помогна ли ?

- Не ще го приготвя сам .

- Какво ще ядем ?

- Спагети ...

- Само това ли успя да измислиш ?

- Възражения ? - Попита раздразнен .