С мама бяхме в зеленчукови магазин и минах покрай един чувал с мити картофи.
- Мамо може ли картоф?
- Добре! - казва учуден от искането ми мама
Взимам си аз картоф и отиваме на касата и идва нашия ред. Мама дава другите зеленчуци и идва ред на картофа ми. Магазин ера ми гледа картофа, мен и пак картофа. Един човек зад нас се провиква:
- Тоя един картоф за какво е: за ядене ли, за сеене ли?
И на мен така ми стана смешно....
Та излизаме си с мама и аз с два пръста си държа картофа и изведнъж картофа ми фръкна от ръката, не знам как се случи обаче го нямаше.
Аз започнах да го търся, тук картоф, там картоф не няма го. Отказах се. Влязохме в колата и мама вика:
- Ся представяш ли си картофа да ми е паднал в чантата.
- Я провери!
- Ха, той наистина е тука.
И в момента дори като пиша главата ми е супер забавно
