В тази глава ще разкажа за едно момче, което видях в четвъртък на kpop random dance challenge- a, който имаше в Бургас.
Така, на пръв поглед виждаш едно наистина симпатично момче ( Pur--ple не го харесвам) обаче като мине покрай теб се чувстваш като нищожество. (или поне аз)
Защото минава, поглежда те с най- високомерния поглед, който притежава и си се фръцка като Кулагин. (ако в момента, някой който чете това се изсмее, ако бяхте там щяхте да се напикаете)
С него се засякох няколко пъти (мисля че бяха около два пъти) просто минава и аз и на тези няколко пъти щях да падна. Предполагам ви се е случвало да застанете до някой бордюр и като някой мине твърде близко до вас да се дадете назад, това беше първия път, а втория, трябваше да се свия като топче, защото видиш ли краля щеше да ми скочи върху краката... И както казах, се появява чувството на поданик...
И оставих почти мой набор да ме контролира, колко хубаво... 😑
