Значи тръгвам си аз за училище и по пътя има една огромна локва (като водата вече я няма) и има един човек разстояние да я заобиколи .....
Та въря си аз си гледам си в краката, вдигам си главата, за да си махна косата от очите...... И ами добре, че си я вдигнах. Към мен идваше доста високо момче, което също си гледаше в краката, и ако се бяхме блъснали, аз щях да бъда в калта, а телефона ми щеше да е паднал от джоба.....
Продължавам си пътя, стигам в училище и Bonnie_without_Clyde идва... Тръгвам да ѝ разказвам и тя ми вика:
- Живота ти е като тези от драмите....
Та просто нямам думи как да го опиша днешния ден......
